Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Забелязани са само четирима: двамата наблюдатели и хората, които са ги сменили. Можем да предположим още един на мостика, един, който пази пленниците, и един водач. Това прави най-малко седем души. Възможно е те да са твърде малко, за да отблъснат въоръжен абордажен отряд, но не бива да правим такова предположение. Може да нямат динамит на борда или да имат твърде малко количество от него, или да са го разположили неправилно, но не бива да правим такова предположение. Тяхното възпламеняващо устройство може да се повреди, възможно е те да не разполагат с второ устройство, но не бива да правим такова предположение. Те може би не ще посмеят да убият още някой моряк, но не бива да правим такова предположение. Най-сетне, може би те не са готови да взривят „Фрея“ и да загинат заедно с нея, но не бива да правим такова предположение. Според вашия комитет погрешно е да се предполага нещо повече от възможното, което е ужасяващо.
Телефонът от личната й канцелария зазвъня и тя вдигна слушалката. Когато я остави, погледна сър Джулиън леко усмихната.
— Май катастрофата все пак ще ни се размине — каза тя. — Западногерманското правителство е заявило, че се е обърнало с молба към Израел. Израел е отговорил, че удовлетворява германската молба. Бон е отвърнал с декларацията, че ще освободи тези двама души утре сутрин.
Беше седем без двайсет.
Същите новини прозвучаха и от транзисторния радиоприемник в дневната каюта на капитан Тор Ларсен. За да го държи в пълна изолация, Дрейк още преди един час беше включил осветлението и спуснал завесите. Каютата беше добре осветена, отоплена, едва ли не уютна. Машинката за кафе бе изпразвана и напълвана пет пъти. Тя още къкреше. Двамата мъже — и морякът, и фанатикът — бяха брадясали и изнемощели. Но единият беше налегнат от мъка по загиналия си другар и вбесен, а другият ликуваше.
— Съгласиха се — каза Дрейк. — Знаех си, че така ще стане. Пазарлъците много се проточиха, последиците бяха твърде лоши.
Тор Ларсен би трябвало да се зарадва на новините за предстоящото избавление на кораба му. Но контролираният му гняв кипеше твърде бурно и не му позволяваше да се успокои.
— Още не се вижда краят на тази история — избоботи той.
— Ще се види. Много скоро. Ако моите приятели бъдат освободени в осем, ще пристигнат в Тел Авив към един след обед, най-късно към два. Като добавим още един час за установяване на тяхната самоличност и за съобщаване на новината по радиото, ще научим за това към три или четири часа утре следобед. Щом се стъмни, ще ви напуснем и ще ви оставим здрави и невредими.
— Освен Том Келър — отсече норвежецът.
— Съжалявам за него. Но беше необходимо да покажем решимостта си. Те не ми оставиха никаква алтернатива.
Искането на съветския посланик беше необикновено, дори нещо повече: то бе повторено натъртено и настойчиво. Макар че представят една уж революционна страна, съветските посланици обикновено много стриктно спазват дипломатическия протокол, създаден навремето от западните капиталистически страни.
Дейвид Лорънс още веднъж попита по телефона дали посланикът Константин Киров няма да разговаря с него, държавния секретар на Съединените щати. Киров му отговори, че неговото послание е адресирано лично до президента Матюс, че е извънредно спешно и че засяга проблеми, които генералният секретар Максим Рудин би желал да бъдат изложени пред президента Матюс.
Президентът се съгласи да даде аудиенция на Киров и дългата черна лимузина с емблема, изобразяваща сърп и чук, стигна до Белия дом, когато наближаваше обедното време.
В Европа беше седем без петнайсет, но във Вашингтон — едва два без петнайсет. Посланикът бе заведен право в Овалния кабинет, за да се срещне с президента, който беше озадачен, заинтригуван и любопитен. Формалностите бяха спазени, но никой от двамата не им обърна внимание.
— Господин президент — каза Киров, — натоварен бях лично от генералния секретар Максим Рудин да поискам тази спешна среща с вас. Натоварен съм да ви съобщя буквално личното му послание. То е: „В случай че въздушните пирати и убийци Лев Мишкин и Давид Лазарев бъдат освободени от затвора, преди да излежат заслужените си присъди, СССР няма да е в състояние да подпише Дъблинския договор по-другата седмица или когато и да било. Съветският съюз ще отхвърли договора завинаги.“
Президентът Матюс се загледа смаян в посланика. Заговори чак след няколко секунди:
— Искате да кажете, че Максим Рудин просто ще скъса договора?