Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Молбата на моето правителство е Израел да се съгласи да приеме Мишкин и Лазарев и да им гарантира, че няма на ги дава под съд или да ги екстрадира, както искат терористите.
Министър-председателят Голен всъщност бе обмислил отговора си на подобна молба още преди няколко часа. Тя не го бе изненадала. Той имаше изработено становище. Неговото правителство представляваше една много прецизно балансирана коалиция и той беше сигурен, че мнозина от хората му, ако не всички, са толкова ядосани от непрестанните гонения на евреите в СССР, че надали ще възприемат Мишкин и Лазарев като терористи от категорията на бандата Баадер-Майнхоф или ФОП. Наистина мнозина им симпатизираха, загдето са се опитали да забягнат, отвличайки един съветски пътнически самолет, и смятаха, че използването на пистолета в пилотската кабина е било случайност.
— Трябва да разберете две неща, господин посланик. Едното е, че макар да не е изключено Мишкин и Лазарев да са евреи, държавата Израел няма нищо общо нито с първоначалното обвинение срещу тях, нито със сегашното искане за освобождаването им.
„Ако и самите терористи се окажат евреи, колко ли души ще повярват в това?“ — помисли си той.
— Второто е, че държавата Израел не е пряко засегната от тежкото положение на екипажа на „Фрея“, нито от възможните последици от разрушаването й. В случая ние не сме подложени на натиск или изнудване.
— Това е така, господин министър-председателю — каза германецът.
— Ако в края на краищата Израел се съгласи да приеме тези двама души, на всички трябва да им стане ясно, че е постъпил така по молба на федералното правителство.
— Аз отправям тази молба към вас сега от името на моето правителство.
Петнайсет минути по-късно формалностите бяха съгласувани. Западна Германия трябваше публично да заяви, че е отправила молбата към Израел по своя собствена инициатива. Веднага след това Израел щеше да заяви, че се е отнесъл благосклонно към молбата. По-нататък Западна Германия щеше да обяви, че е освободила затворниците в 8,00 часа на другата сутрин, по европейско време. Информациите щяха да се разменят между Бон и Ерусалим синхронизирано, с десетминутни интервали, смятано от началото на следващия час. Беше седем и трийсет в Израел, пет и трийсет в Европа.
По целия континент последните издания на следобедните вестници заляха улиците и бяха разграбени от над 300 000 000 души, които бяха следили драмата още от сутринта. Последните заглавия даваха подробности за убийството на неидентифицирания моряк и за арестуването на един извънщатен френски фотограф и един пилот на летище Льо Туке.
В новините по радиото бе съобщено, че западногерманският посланик в Израел е посетил министър-председателя Голен в дома му в събота и го е напуснал трийсет минути по-късно. Не се знаеше нищо за самата среща и се правеха какви ли не предположения. Телевизионните екипи снимаха всеки, който беше готов да застане пред камерите, и малцина отказваха да направят това. Тези малцина бяха хората, които знаеха какво всъщност става. Властите не разпространиха нито една снимка на трупа на моряка, направена от „Нимрод“.
Сутрешните вестници, чието отпечатване щеше да започне в полунощ, бяха запазили първите си страници за евентуалните декларации от Ерусалим или Бон или за нови предавания от „Фрея“. Научните статии на вътрешните страници за самата „Фрея“, за товара й, за последиците от разливането на нефта, предположенията за самоличността на терористите и редакционните статии, настояващи да бъдат освободени двамата въздушни пирати, заемаха доста от колоните във вестниците.
Топъл ароматен здрач изместваше великолепния пролетен ден, когато сър Джулиън Фланъри привършваше доклада си пред министър-председателката в нейния кабинет на Даунинг стрийт № 10. Той беше изчерпателен и сбит, същински шедьовър на документосъставителството.
— Редно е в такъв случай да осъзнаем, сър Джулиън — каза тя след кратка пауза, — че те наистина съществуват, че са завладели напълно „Фрея“ и се разпореждат на борда й, че са в състояние да я взривят и потопят, че никой не може да им попречи да го сторят и че финансовите, екологичните и човешките щети ще представляват катастрофа с ужасяващи размери.
— Това, госпожо, може да се окачестви като едно песимистично схващане, макар че според Комитета по преодоляване на кризата би било безумие да се възприеме един по-обнадеждаващ тон — каза главният секретар на Министерския съвет.