Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Мисля, че ме помните — каза гласът.
Надзирателят си го спомняше много добре: руснака с концлагерните очи.
— Не бива да ме търсите тук — изпъшка той тежко. — Не мога да ви помогна. Стражата е утроена, дежурствата са променени. Аз съм непрекъснато на смяна, спя тук, в канцеларията си. До второ нареждане. Така ни заповядаха. Никой не може да припари до ония двама души.
— Измислете си някакво оправдание и излезте за един час — каза полковник Кукушкин. — Има едно барче на стотина метра от служебния вход.
Каза името и адреса на барчето. Ян не го знаеше, но знаеше къде се намира улицата.
— До един час — каза гласът, — защото в противен случай…
Чу се щракване.
В Берлин беше осем часа вечерта. И вече доста тъмно.
Английската министър-председателка спокойно вечеряше с мъжа си в своето жилище на „Даунинг стрийт“ № 10, когато й съобщиха, че я търси лично президентът Матюс. Докато стигна до бюрото си, телефонът зазвъня. Двамата държавни ръководители се познаваха доста добре и се бяха срещали десетина-дванайсет пъти, откакто за пръв път жена бе станала министър-председател на Англия. Когато разговаряха на четири очи, те се наричаха на малко име, но макар да знаеха, че свръхзащитеният презокеански разговор не може да бъде подслушан, правеше се служебен запис и затова тонът и на двамата беше официален.
С грижливо подбрани, сбити изрази президентът Матюс обясни какво предупреждение е получил от Максим Рудин чрез неговия посланик във Вашингтон.
Джоан Карпентър се смая:
— Защо, за Бога? — попита тя.
— Тъкмо над това си блъскам главата, госпожо — премина Атлантика провлеченият южняшки говор. — Няма обяснение. Изобщо няма. И още две неща. Киров ме уведоми, че ако съдържанието на посланието на Рудин бъде разгласено, Дъблинският договор ще бъде сполетян от същата съдба. Мога ли да разчитам на дискретността ви?
— Естествено — отговори му тя. — Кое е второто нещо?
— Опитах се да се свържа с Максим Рудин по горещата линия. Казаха, че не бил в състояние да разговаря с мен. От това си правя заключението, че той самият си има свои собствени проблеми в сърцето на Кремъл и не може да говори за тях. Честно казано, това ме поставя в невероятно тежко положение. Но в едно съм абсолютно убеден. Не мога да допусна този договор да бъде скъсан. Твърде важен е за целия Западен свят. Не мога да допусна двама въздушни пирати от един берлински затвор да го провалят. Не мога да позволя на шепа терористи на борда на един танкер в Северно море да предизвикат въоръжен конфликт между Изтока и Запада, какъвто неминуемо ще последва.
— Напълно съм съгласна с вас, господин президент — каза министър-председателката от лондонския си кабинет. — Какво искате от мен? Струва ми се, че вашето влияние върху канцлера Буш е значително по-голямо от моето.
— Не става дума за това, госпожо. Нещата са две. Ние разполагаме с известно количество информация за това, какво заплашва Европа, ако бъде взривена „Фрея“, но предполагам, че вашата е още повече. Искам да знам всички възможни последици и евентуалните мерки, в случай че терористите на борда извършат най-лошото.
— Да — каза госпожа Карпентър, — през днешния ден нашите хора тук извършиха задълбочено проучване на кораба, на товара му, на шансовете неговото съдържание да се разлее и така нататък. Но още не сме обсъждали идеята за щурмуването му. Сега като че ли ще трябва да го направим. Ще наредя цялата тази информация да ви бъде изпратена до един час. Какво е другото?
— То е по-трудно и просто не знам с какви думи да изразя молбата си — каза Уилиям Матюс. — Убедени сме, че трябва да съществува някакво обяснение за поведението на Рудин, и докато не го научим, ще блуждаем в пълен мрак. Ако ще трябва да се справям с тази криза, имам нужда от малко светлина. Трябва да знам обяснението. Трябва да знам съществува ли трети вариант. Ще помоля вашите хора да задействуват „Славея“ за последен път и да научат този отговор за мен.
Джоан Карпентър се замисли. Тя никога не се бе месила в работата на сър Найджъл Ървин. За разлика от предшествениците си, тя избягваше да си пъха носа в разузнаването, за да задоволява любопитството си. Откакто бе заела поста си, бе удвоила бюджетите и на двамата си директори, на тайната разузнавателна служба и на МИ-5, беше подбрала най-печените професионалисти за постовете и те й се отплащаха с непоклатимата си лоялност. Сигурна в тази лоялност, тя им имаше доверие. И те никога не бяха излъгали това доверие.
— Ще направя каквото мога — каза тя след малко. — Но става дума за нещо в самото сърце на Кремъл и всичко това е въпрос на часове. Ако е възможно, ще бъде направено. Давам ви думата си.