Дяволската алтернатива

Тази идея бе единодушно отхвърлена: ако договорът не бъде подписан, Съветският съюз няма да получи жито, а това, което им е останало, може да се натовари на няколко камиона. Бе изказана хипотезата, че смъртта на капитан Руденко от Аерофлот е нещо, което Кремъл не може да преглътне. Тя също бе отхвърлена: международни договори не се скъсват заради смъртта на един пилот.

След около един час директорът на Централното разузнаване обобщи усещането на всички присъстващи:

— Не виждам в това никакъв смисъл, макар че би трябвало да има такъв. Максим Рудин няма да се държи като луд, ако за това не съществува някаква причина. Причина, която не знаем.

— Тази констатация не ни помага да се измъкнем от двете ужасяващи алтернативи — каза президентът Матюс. — Или ще допуснем освобождаването на Мишкин и Лазарев, загубвайки най-важния договор за разоръжаване, от както свят светува, и позволявайки да бъдем въвлечени във война до една година, или ще тропнем с крак, за да осуетим това освобождаване, и ще изложим Западна Европа на най-голямата екологична катастрофа, също откакто свят светува.

— Длъжни сме да открием трето решение — каза Дейвид Лорънс. — Но кое е то, по дяволите?

— То може да бъде намерено само на едно място — обади се Поклевски. — В Москва. Отговорът се крие някъде в Москва. Не вярвам, че ще можем да измислим някакъв начин за избягване на тези две алтернативни катастрофи, докато не разберем защо Максим Рудин е реагирал по този начин.

— За „Славея“ ли намекваш? — намеси се Бенсън. — Просто нямаме време. Става дума не за седмици и дори не за дни. Разполагаме само с часове. Надявам се, господин президент, че ще направите опит да разговаряте лично с Максим Рудин по пряката линия. Помолете го да ви каже като президент на президент защо е заел такова становище спрямо двамата еврейски въздушни пирати.

— А ако той откаже да изложи съображенията си? — попита Лорънс. — Можеше да даде някакво обяснение чрез Киров. Или да изпрати лично писмо…

Президентът Матюс се замисли.

— Ще се обадя на Максим Рудин — каза той. — Но ако не пожелае да разговаря с мен или откаже да ми даде обяснение, ще трябва да осъзнаем, че той самият е подложен на някакъв невероятен натиск от своето обкръжение. Та докато чакам да ме свържат с него, ще споделя с госпожа Карпентър какво се е случило тук и ще я помоля за помощ чрез сър Найджъл Ървин и „Славея“. В краен случай ще се обадя на канцлера Буш в Бон и ще го помоля да ми даде малко повече време.