![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Ти тук не видя нимфа. — Гласът му беше неспокоен. — Не е тази купчина от мъртва плът… това въобще не е нищо. Докато не видиш техния танц във водата и не чуеш тяхната песен, не можеш да твърдиш, че си видяла нимфи… Ти не можеш да разбереш истинското престъпление, докато не научиш тайната за тях. Те не са животни, Джеруша.
— Какво? — Тя се обърна. — Какво казваш? — Не, не ми казвай това. Не искам да го зная.
— Те са интелигентни същества.
Тя се олюля.
— Не… Мироу, не са. Те не могат да бъдат!
— Те са форма на живот, създадена от генното инженерство Старата империя им е дала интелигентност, както и безсмъртие. Муун Даунтрейдър ми каза истината за тях.
— Но защо? Защо трябва да са интелигентни? И как би могъл Хедж да знае? — Гласът й затихна.
— Не зная защо. Но зная, че Хийгемъни би трябвало да знае истината от преди едно хилядолетие. Когато научих това, казах на Муун, че не зная дали да се смея или да плача. Мускулите на лицето му трепнаха. — Сега зная. — Той се обърна с гръб към нея.
Джеруша стоеше безмълвна и неподвижна. Нищо не се променяше нито в морето, нито във въздуха: никаква разлика в профила на скалите, никакво задушаващо усещане за смърт, за загуба, за печал.
— Мироу… върни се с патрулния апарат. Иначе ти ще… умреш.
Той бавно кимна.
— Оцелелите ще се върнат навреме. Не мога да им помогна, вече не мога да помогна и на себе си. — Той погледна към малката платноходка, акостирала на брега — платното й тъжно се полюшваше. — Тя ми даде най-важния подарък, който някой може да ми даде, Джеруша: истината… Тя ми съобщи, че й е казано да се върне Изпратена е със сибилско поръчение. Не разбирам, не мога да повярвам, че е трябвало да завърши така. Какво означава всичко това?
— Не зная. Нищо. — Джеруша поклати глава. — Може би всичко, което вършим, е безсмислено. Но ние трябва да опитаме, нали? Ние трябва да продължим да търсим справедливост, да търсим възмездие. — Тя тръгна към патрулния апарат, обгърнала гърдите си с ръце. Когато мина покрай изоставената платноходка, й дойде наум, че Хрътките на Еъриенрод днес убиха нейното дете-клон. И Еъриенрод никога няма да узнае за това.
32
— Разтревожих се за теб, когато съобщиха за бурята.
— Не беше нищо. Просто се измъкнахме от нея — отговори той.
Тих смях.
— Колко Старбъци биха могли да кажат това, без да лъжат?
Спаркс не отговори. Лежеше неподвижно на леглото и наблюдаваше как тя го гледа. Еъриенрод лежеше до него. Извивките на нейното тяло сякаш представляваха гънки на континент, израснал от морето, забулен в снежните полета на нейните коси. Тя разтриваше тялото му с ароматен крем с бавни, опипващи пръсти, но той не реагираше. Нима няма да откликне на нейното най-интимно докосване? Като труп… богове, помогнете ми, жив съм погребан.
Еъриенрод отдръпна ръка от бедрото му, когато мускулите му се стегнаха… вкочаняване на мъртвец. Тя се претърколи по корем и положи глава върху гърдите му. Загледа го загрижено с очи от ахат. Порочни очи… Той видя сенките, които лежаха непосредствено под тях, видя дълбочините на мъдростта без милост. Затвори очи. Но аз направих всичко това за теб, Еъриенрод.
— Нима толкова си уморен? — Тя повдигна чуждоземния медал от гърдите му и го заобръща разсеяно между пръстите си. Той долови скрития поток на хладно негодувание под плитчините на нейната загриженост. — Или си толкова отегчен? Да направим ли тройка?
— Не. — Той я прегърна и придърпа към себе си. Вдишваше аромата на копринената й коса, целуваше очите й… и не чувстваше нищо. Нищо. Момичето-призрак, което срещна на морския бряг, щеше да застава между тях винаги, когато лежаха заедно, и той щеше да вижда нейните очи… верните очи, единствените очи. Те щяха да го обвиняват, от тях щяха да текат кървави сълзи, винаги… — Еъриенрод! — извика той отчаяно. — Дявол да го вземе, ти знаеш, че те обичам! Знаеш, че си всичко за мен, всичко, което тя бе за мен и дори повече… — Но думите му прозвучаха като стон. Ръцете му се оттеглиха от нея.
Тялото на Еъриенрод върху него застина.
— Тя?!… За какво говориш, любов моя? За нашата Муун? — Гласът й беше тих — като покрит с облак. — Все още ли те преследва, след толкова време? Тя си отиде. Ние я загубихме много отдавна. Забрави за нея. — Тя погали слепоочията му с краищата на пръстите си, като правеше бавни кръгообразни движения.
— В името на всички богове, мислех че съм я забравил! — Той извъртя глава, като се опитваше да избяга от собственото си отражение.