Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Няма да ви позволя!…
— Може би дори сте обсъдили тази възможност с нея и с госпожа Уолис.
— Това с клевета!…
— Или може би Стейси е била тази, която е определила условията на сделката?
— Стейси не знае нищо за това!
Той стана от стола си и се изправи срещу Алекс, като изкрещя думите в лицето й. Когато осъзна какво беше признал, примигна, прехапа устни и се отдръпна. Започна нервно да си играе със стола, подарък от дъщеря му — единственото му дете.
— Знаел сте, че Стейси е обичала Джуниър прекалено много.
— Да — каза той тихо. — Знаех, че го обича повече, отколкото той заслужава.
— И че чувствата им не са били взаимни.
— Да.
— И че Джуниър е спял с нея от време на време. Мислел сте, че ще бъде по-добре да запазите репутацията й и възможността от нежелана бременност, ако я омъжите колкото може по-скоро.
Съдията отпусна рамене и измънка с унил глас:
— Да.
Алекс затвори очи и въздъхна дълбоко.
— Съдия Уолис, кой уби майка ми? Кого защитаваше Енгъс, когато ви помоли да ускорите делото и да обвините Бъди Хикс?
Той я погледна умолително.
— Не знам. Господ ми е свидетел, не знам. Заклевам се в годините си като съдия.
Тя му повярва. Взе куфарчето си и стана. Когато стигна до вратата на кабинета му, той я извика съвсем тихо.
— Да?
— Ако делото стигне до съда, това ще бъде ли цитирано в заключенията от вашето разследване?
— Страхувам се, че да. Съжалявам.
— Стейси… — той спря за момент. — Не ви излъгах, когато казах, че тя не знае за споразумението ми с Енгъс.
Алекс повтори:
— Съжалявам.
Той кимна тъжно с глава. Тя пристъпи в приемната и затвори вратата след себе си. Секретарката й хвърли презрителен поглед, който всъщност бе заслужен. Тя го беше изнудила да признае истината. Беше необходимо, но не й стана приятно, че го направи.
Чакаше асансьора, когато чу изстрел от пистолет.
— О, Господи! Не! — прошепна тя и се втурна обратно към края на коридора. Госпожа Линекоум беше на вратата. Алекс я отмести настрани и се затича към кабинета на съдията.
Това, което видя, я накара да застине на мястото си. Викът заседна в гърлото й, но секретарката изпищя толкова силно, че гласът й отекна из целия коридор.
Глава XLI
Поток от секретарки, служители в съда и други хора се беше събрал пред вратите на съдията Уолис малко след изстрела.
Рийд беше първият човек, който изкачи стъпалата от долния етаж, проби си път през тълпата и започна да дава заповеди на помощниците си, които го следваха.
— Отстранете се всички!
Той инструктира един от заместниците си да повика линейка, а друг — да охранява коридора. Прегърна утешително госпожа Линекоум, която плачеше истерично, и помоли Имоджийн, секретарката на Нат Честейн, да я изведе навън. След това забеляза Алекс.
— Идете в офиса ми, заключете се и останете там, ясно ли е?
Тя го погледна объркана.
— Ясно ли е? — попита той още веднъж по-високо, като я разтърси. Алекс не беше в състояние да говори, затова само кимна с глава.
На друг от своите помощници Рийд каза:
— Погрижете се за нея. Отведете я в моя офис и не пускайте никого там.
Помощникът я поведе надолу по стъпалата. Преди да напусне кабинета на съдията, тя хвърли поглед към Рийд, който оглеждаше неприятната гледка на бюрото на съдията. Той прокара пръсти през косата си и измърмори:
— По дяволите.
Когато слезе в офиса му на долния етаж, Алекс прекара времето, докато го чакаше, като се разхождаше из стаята, плака и гледа в пространството пред себе си. Упрекваше се за самоубийството на съдията Джоузеф Уолис.
Пулсът й беше толкова силен и шевовете на темето й бяха толкова опънати, че имаше чувството, като че всеки момент ще се разтворят. Не беше успяла да вземе лекарствата си. Безумното търсене из чекмеджетата на бюрото на шерифа не й помогна да намери дори аспирин. Този човек никога ли не пиеше лекарства?
Виеше й се свят и й се гадеше. Ръцете й бяха ледени. Чуваше всеки звук от горния етаж, но не можеше да различи нищо определено. Постоянно някой се разхождаше над главата й. Тук намери бягство от бъркотията, но страшно й се искаше да разбере какво става в стаята и в коридора на горния етаж.
Беше напълно отчаяна. Фактите говореха за безжалостната истина, която не искаше да приеме. Признанието на съдията Уолис още повече задълбочи предишните й подозрения.
Хванат натясно, Енгъс щеше да се преструва, че няма угризения на съвестта. Могъл е да подкупи съдията, за да защити Джуниър, а може би Рийд. Но едно нещо беше напълно сигурно — че един от тях тримата е бил в конюшнята онази нощ и е убил Селина.