Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Преди това обаче тя вдигна глава, преметна мощно бедро през него, напъха члена в себе си и се намести върху бедрата му. Беше усещала по-големи и по-добри, но и този вършеше работа — едвам.
Лейла се наведе и заклати гърди над лицето му.
— О, моят голям, силен, черен мецан — гукаше тя, — ти си великолепен, както винаги.
Той й се усмихна. Тя започна да се надига и снишава, не прекалено бързо, вдигайки и отпускайки се бавно, докато поемеше всичко, с което той разполагаше. Докато се движеше, използваше добре развитите си и разработени вагинални мускули да захваща, стиска и отпуска, и отново да захваща и стиска.
Знаеше въздействието на двоякото стимулиране. Генерал Кадири започна да сумти, след това да вика. Виковете му бяха къси и отривисти, изтръгваха ги усещането за дълбоко пулсиращия вибратор в областта на сфинктера и жената, която се надигаше и спускаше с непрекъснато ускоряващ се ритъм.
— Да, да, о, да, колко е хубаво, продължавай все така, мили — пъшкаше тя в лицето му, докато накрая той стигна до своя оргазъм. Докато се празнеше между краката й, Лейла изпъна торс, изправена над него, затресе се в спазми, крещейки от удоволствие, симулирайки собствения си страхотен оргазъм.
След като свърши, той веднага се отпусна и секунди по-късно тя се измъкна от него и махна вибратора, хвърляйки го настрана, за да не би той прекалено бързо да заспи. Това най-малкото желаеше да стане след положения тежък труд. А имаше да свърши още работа.
Така че легна до него и дръпна чаршафа върху двамата, подпря се на лакът, притискайки гърдата си към бузата му, започна да глади косата му и да гали другата му буза със свободната си дясна ръка.
— Бедният мечок — шепнеше тя, — много ли си уморен? Работиш прекалено много, великолепни мой любовнико. Много те карат да работиш. Какво стана днес, а? Още проблеми в Съвета и все ти да трябва да ги оправяш? Ъммм? Кажи на Лейла, нали знаеш, че можеш да кажеш на малката Лейла?
И така, преди да заспи, той каза, каквото имаше да казва.
По-късно, докато генерал Кадири хъркаше под двойното въздействие на арака и секса, Лейла се оттегли в банята, където, зад заключената врата, седнала на клозетната чиния с поднос на колене, тя отбеляза всичко със своя изящен арабски почерк.
След още време, на сутринта тя щеше да пренесе листовете тънка хартия, навити на масур и вкарани в изпразнен тампон, и да ги предаде на мъжа, който й плащаше.
Знаеше, че е опасно, но пък беше доходно, двойно заплащане за една и съща работа, а тя искаше един ден да е богата; достатъчно богата да напусне завинаги Ирак и да основе собствена школа, може би в Танжер, а там да има поредица от приятни момичета, с които да спи, и марокански прислужници, които да налага с камшика, когато изпита нужда от това.
Ако Гиди Барзилаи изпитваше отвратително безсилие пред системата за сигурност на Винклербанк, то двете седмици, преминали в следенето на Волфганг Гемютлих, направо го доведоха до лудост. Този човек беше невъзможен.
След като „наблюдателят“ го идентифицира, веднага започнаха да проследяват Гемютлих до къщата му отвъд Пратера. На следващия ден, докато беше на работа, хората от екипа Ярид наблюдаваха къщата и изчакаха фрау Гемютлих да излезе на пазар. След нея тръгна момичето от групата, свързано с колегите си чрез радиопредавател, така че да предупреди колегите си, когато дамата реши да се връща. Всъщност съпругата на банкера отсъства в продължение на два часа, повече от достатъчно време.
Проникването не представляваше проблем за специалистите от групата Невиот, които поставиха във всекидневната, спалнята и телефона микрофони. Претърсването беше бързо, изкусно, без да оставя следи, но не даде резултат. Намериха обикновените документи: нотариалния акт за къщата, паспорти, кръщелни свидетелства, свидетелство за брак, дори поредица от банкови извлечения. Всичко беше снимано, но стигаше и един поглед към личната сметка, за да стане ясно, че няма доказателство за злоупотреба от страна на Винклербанк — съществуваше дори ужасната възможност човекът да се окаже съвършено почтен.
Чекмеджетата на гардероба и в спалнята не разкриха никакви признаци за странни лични навици — винаги добър лост за изнудване сред почтената буржоазия. Всъщност ръководителят на екипа Невиот съвсем не беше изненадан.
Ако личната секретарка на този човек имаше вид на малко мишле, то съпругата му приличаше на къс хвърлена хартия. Израелецът си помисли, че рядко е виждал по-смачкана личност.