Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И сложиха божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; а синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница“ (II Царства, гл. 6, ст. 1–3).
Но когато кортежът се добрал до Нахоновото гумно, воловете едва не катурили „ковчега“. Оза го хванал с ръце. Тогава божият гняв се разпалил против Оза за дързостта и бог го поразява със смърт „при ковчега“ (ст. 6–7). „Него ден Давид се уплаши от господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът господен? И Давид не рачи да пренесе ковчега господен у себе си, в Давидовия град, а го върна в къщата на гетееца Аведар“ (II Царства, гл. 6, ст. 9–10).
Ако авторът на тая част на Библията не е Самуил, все пак той е някой свещенослужител, защото от разказа му особено проличава грижата да забрани на непосветените миряни да се докосват до „ковчега“. Ние видяхме вече ужасното изтребление на цели петдесет хиляди и седемдесет любопитни ветсамитяни, поразени от мълниеносна смърт, когато само надникнали в „свещения“ сандък. За да вдъхне повече страх, авторът не се посвенил от неправдоподобността на анекдота си. В края на краищата за служителите на религията съвсем не е важно, че на бога се приписват черти на крещяща несправедливост. Главното е, плаши се от него!
Ето например „ковчега“, който въпреки „божествеността“ си не е трябвало да заема особено голямо място, щом са го натоварили на обикновена кола. А тая кола е трябвало да бъде много тясна, щом е могла да мине през планинските клисури от Газа до Иерусалим. Ала свещеници не придружават „светия“ сандък, което е съвсем необяснимо. Ако се вземе под внимание, че никакви предпазни мерки не са били предприети, за да запазят товара от случайностите на пътя, тоя добър Оза, който задържал „ковчега“ в момента на падането, е постъпил добре, но бил възнаграден за религиозното си усърдие с внезапна смърт. Не може да не се признае, че това все пак е жестоко.
Скептиците начело с лорд Болингброк подчертават, че това повествование е оскърбително за „милосърдния“ бог. Ако е имало някой виновен, това са били левитите, които оставили „ковчега“ на произвола на съдбата, а не мирянинът, който го е задържал. Но работата е там, че с помощта на такива именно измислици се поддържа вярата у невежия народ в „свещените“ привилегии, дадени от бога на жреческата каста.
Още една бележка: това жестоко начало на царуването на Давид за сетен път показва, че еврейският народ по онова време е бил толкова груб, колкото и беден, и че в действителност той не е разполагал с нито една прилична къща, дето да може да помести предметите на своя култ.
Господин Аведар, назначен за пазител на „ковчега“, всякак се пазел да се докосне до него: „и господ благослови Аведара и целия му дом“ (ст. 11). След три месеца Давид поискал „ковчега“ от Аведар.
„Ковчегът“ бил пренесен в Иерусалим. Церемонията по пренасянето била много тържествена и по тоя повод царят изразил голяма радост. „Давид скачаше от все сила пред господа, а беше облечен Давид с ленен ефод“ (ст. 14). В развеселеността си той навярно си е позволил да вдига своя крак малко по-високо, отколкото се полагало, и открил… онова, което не трябвало да се открива. Мелхола, неговата съпруга номер първи, не скрила от него мислите си по тоя повод, след като „свещената“ кутия най-сетне била въдворена на приготвеното за нея място.
„Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един неверник“ (II Царства, гл. 6, ст. 20).
Що се отнася до бога, той, наопаки, бил много доволен от палавостта на Давид. Той дори наказал Мелхола, задето тоя ден била невнимателна към мъжа си. За наказание „Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си“ (ст. 23).
Давид искал да построи храм в чест на Яхве, но еврейският бог се възпротивил срещу това, защото пазел тая чест за Соломон (гл. 7).
Глава осма е посветена на победите на Давид. „След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.
Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята; и отмери две върви за убиване, една връв за оставане живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък“ (ст. 1–2).