Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Не!
Не очаквах такава реакция. Явно първото възклицание му се видя недостатъчно, та викна повторно:
– Не! Четин не е способен на това.
Крясъкът не беше насочен срещу мен, а срещу самия него, предаващ студента си. А може би срещу боязливостта или низостта да издаде съучастниците си. Не можех да определя кое е вярното, тъй като не се доверявах на Тахир Хакъ. И предпочетох лицемерното спокойствие.
– И защо не? Ако е убил Нюзхет, преспокойно би премахнал и мен, и вас, за да не влезе в затвора. Един повече или по-малко не е от значение… След като ръцете му вече са окървавени.
– Не, Четин ме обича – рязко завъртя глава.
Всеки си има слабости, явно тази беше неговата – убеждението, че студентите му го обичат. Нали един мислител беше казал: Боже, пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя.
– Може и да ви обича, професоре – опитах се да го убедя, – но ако няма друг избор…
– Не, не мога да се съглася с това – вирна брадичка като див козел. – Четин не би ми сторил зло. А и не е сигурно, че е убиец.
След като се стигна дотук, вече не можех да спра.
– Ами ако е убиец… Добре, да речем, че няма да ви посегне. Но още от този момент двамата ставаме съучастници. Ще ни опандизят, без да им мигне окото. Не, професоре, не бива да крием това от главен комисар Невзат. Трябва да му кажем всичко, което знаем.
„Браво, Мющак“, подаде глава иззад красивия часовник на двореца насреща баща ми и тъкмо да добави: „Винаги трябва да уважаваш държавата“, когато Тахир Хакъ ме смъмри:
– В никакъв случай, Мющак – и веднага сви перките на пенсионирания чиновник. – Не разказвай това никому. Да не си играем напразно с бъдещето на децата…
– Но, професоре…
– Моля те, Мющак – хвана ме за лакътя на дясната ръка, уморена от дългото носене на чантата. – Нека аз поговоря с Четин…
Да не би да искаше да си подпише смъртната присъда?
– В никакъв случай не правете това! – предупредих го. – Излагате се на опасност.
– Не ме прекъсвай. Аз знам какво правя, Мющак. Да не съм дете? Няма да го попитам направо, само ще го заговоря. Ще го поканя вкъщи довечера.
Май нашият професор бавно полудяваше.
– Ще го поканите вкъщи? Сам?
– Да, какво от това? Идвал е у нас десетки пъти – и ме изгледа загрижено. – Зная, че се тревожиш, но няма смисъл… Нито Четин, нито Ерол, нито Сибел… Не са толкова лоши децата… А може и да грешим и да нямат никакво отношение към смъртта на Нюзхет… А и дори да имат… – тръсна глава, сякаш да пропъди ужасната вероятност. – Не, нямат, но дори да имаха, не биха ми сторили зло. Ами помисли, Мющак, те са като теб… Ти би ли ми сторил зло?
Повдигнах чантата в дясната си ръка заради успокояващата тежест на пистолета в нея.
– Добре, говорете с Четин, но нека присъствам и аз. Пъстрите му очи ме погледнаха решително и сложи точка
на спора:
– Няма нужда, а и не мога да говоря свободно пред теб…
33
„Това не е ли било османска турска държава?“
Когато стигнахме до мястото на съединяване на стените по морето, успоредни на спокойното течение на Златния рог с идващите откъм двореца „Влахерна“69стени по сушата, все още се колебаех дали да се тревожа за Тахир Хакъ, или да се съмнявам в него? Ако Четин и приятелчетата му бяха убийци, то нашият старец беше застрашен. Но Тахир Хакъ, когото познавах, не беше толкова наивен. Прекрасно знаеше интересите си и внимаваше какво приказва и какво прави.
„Ние сме историци, Мющак, не бива да сме като слон в стъкларски магазин. В противен случай ще плащаме счупеното.“
През дългогодишната си преподавателска практика нито веднъж не е бил слон в стъкларски магазин и нито веднъж не е платил счупеното. Мъжът, почти набор на младата ни република, беше близък и с военните превратаджии в хода на демокрацията, подлагана на чести удари и все още понакуцваща, и с дошлите след тях цивилни политици и беше спечелил уважението на хора от различни прослойки. Макар и противниците му да го определяха като колаборационист, поклонниците като мен тълкуваха това като умение за дистанциране от всички. Според мен не склонният на компромиси професор, а държавата, поставила в това положение хората на науката, трябваше да се срамува. Разбира се, обект на спор не бяха историческите му разработки на документи, уважавани дори от неприятелите му. Поради това не беше логично да мисля, че любимият ми преподавател, измъкнал се майсторски от всякакви политически игри, ще стане жертва на кървавите замисли на тримата начинаещи историци, които накрая щяха да паднат в мрежите си. Но той остаряваше и можеше да не прояви едновремешната си схватливост и да се издаде неволно, ставайки последната цел на безмилостния Четин. Освен това ме объркваше упорството му да лъже също като Четин за темата на спора по проекта на Нюзхет и задълбочаваше подозренията ми. Изобщо не беше добър знак съпричастието му към мрачната тайна с онзи млад здравеняк, когото обвиняваше в убийство.
69
Ромейска императорска резиденция, разположена в квартал Влахерна в северозападната част на Константинопол. – Б.пр.