Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Ето защо негово светейшество бе поверил на абат Луи мисията да бъде очите и ушите на Светия престол в Йерусалим, но без да разкрива тази тайна на когото и да било.

При тези обстоятелства каква би била ползата от тази изповед? Арн Готски да остане командор на Йерусалим в армия, подвластна на Светия престол, или да бъде заместен от който и да било грубиян и невежа? Отговорът на този въпрос бе съвсем очевиден. Ако Арн Готски бъдеше опростен, той щеше да продължи да идва при абат Луи. Това щеше да улесни неговата свещена мисия. Всичко друго беше маловажно на фона на тази основна задача, включително и грехът на тамплиера, състоящ се в това да убие нещастния християнин в изблик на ярост. Следователно Арн Готски можеше да получи опрощение още утре, но абат Луи не се поколеба да извести по този въпрос и Светия престол в своето първо писмо до него, желаейки това опрощение да получи и папско потвърждение. Така проблемът щеше да бъде разрешен.

Когато на следващата сутрин Арн откри абат Луи на същото място преди сутрешната молитва, той бе опростен за своите грехове в името на Отца, Сина и светата Дева. Но точно в момента, когато двамата мъже коленичиха, за да поискат опрощение, абат Луи бе стреснат от раздиращ вик, идващ от дълбочината на мрака. Той вече бе чувал този глас, но не му се бе отдавал случай да разбере какво става.

Виждайки уплахата му, Арн го успокои, обяснявайки му, че ставаше въпрос за мюезин — викач, призоваващ мюсюлманите за молитва и славословещ, че Бог е велик. Когато разбра, че враговете на праведната вяра се отдават в пълно спокойствие на своите ужасни молитви насред самия Свещен град, абат Луи тотално загуби представа за нещата. Но моментът не беше подходящ, за да обсъжда този въпрос.