Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— И така, синко мой? — започна абат Луи, след като прекръсти Арн и се подготви да приеме изповедта му.

— Прости ми, отче, задето съгреших — започна с въздишка Арн, сякаш за да набере сили. — Извърших голям грях. Аз обаче го задържах дълго време в себе си, което и усложнява моя случай. Но най-лошото е, че считам стореното за станало при защита.

— Ще се наложи да обясниш по-подробно, синко, ако искаш да те разбера и да ти дам съвет или опрощение — отвърна абат Луи.

— Убих християнин и го извърших в изблик на гняв — започна Арн, след като се поколеба за миг. — Скривайки греха си, аз се издигнах и получих пост, за който смятам, че съм недостоен.

— Твоята жажда за власт ли те е подтикнала да извършиш тази постъпка? — попита загрижено абат Луи. Работата беше като че ли твърде деликатна.

— Не, отче мой, мога честно да заявя, че не става въпрос за това — без да се колебае отговори Арн. — Както разбрахте, воини като мене и Арно дьо Торож имат огромна власт в нашия орден и затова е важно да се знае какви са те, защото запазването на християнската власт в Светите земи зависи от това. Арно дьо Торож е велик магистър, уважаван от голяма част от рицарите. Аз самият съм по-достоен да бъда командор на Йерусалим от много други. Но това не е защото нашата вяра е по-чиста от тази на останалите, нито защото ние сме най-добрите духовни предводители или пък сме най-способни да ръководим рицарите в битки, а защото ние сме рицари, които желаят мир — тези, които искат война, наистина ни водят до погроми.

— И ти признаваш, че си извършил греха си в името на доброто за Светите земи? — попита Луи с едва доловима ирония, която изцяло убягна на Арн.

— Да, отче, така е — отговори той.

— Кажи ми, синко — продължи абат Луи, — колко души си убил, докато си бил рицар?

— Невъзможно е да знам, отче. Не по-малко от петстотин, не повече от хиляда и петстотин, така ми се струва поне. Човек никога не знае какво се случва, когато копието или стрелата достигнат своята цел. Аз самият бях тежко раняван осем пъти, поради което сарацините несъмнено ме смятат за мъртъв.

— Сред хората, които си убил, има ли християни?

— Да, със сигурност. Както има сарацини да се бият на наша страна, така и християни се присъединяват към неверниците. Но тези същите не се броят, защото правилникът не ни забранява да воюваме срещу неприятеля със стрели, да го пронизваме с мечове или пък да хвърляме срещу него копия. Не ни е възможно да разпитваме враговете си за вярата им всеки път, когато насочваме оръжие.