Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Защо тогава смъртта на този християнин е грях? — попита абат Луи, очевидно много заинтригуван.
— Едно от нашите основни правила за чест е следното — тъжно отговори Арн, — когато изваждаш меча си, да не мислиш за този, когото убиваш, а да мислиш за този, чийто живот ще спасиш. Винаги съм се старал да изпълнявам това правило на практика и особено в оня момент, когато трима обезумели мъже се опитаха да убият за свое собствено удоволствие жени, деца и старци, намиращи се под закрилата на управника на Газа. Аз бях този управник.
— Дългът ти не беше ли да пазиш тези, които са били под твоя закрила, дори и срещу християни? — попита абат Луи натъжен.
— Да, разбира се. И се опитах да запазя двама от тези християни. Ако те са мъртви, не е по моя грешка. Подобно нещо се случва често на война. Тук по-тежко е това, което се случи с третия. Аз го пощадих отначало, както и трябваше. А той ми се отблагодари, като уби моя кон и аз незабавно от ярост направих същото с него.
— Лошо е наистина — въздъхна абат Луи, който не вярваше вече в лесния изход от ситуацията. — Убил си християнин заради един кон?
— Да, отче, точно това е моят грях.
— Това е лошо, наистина много лошо — каза абат Луи, поклащайки тъжно глава. — Но обясни ми едно нещо, което не схванах много добре. Конят не е ли нещо изключително важно за вас, рицарите?
— Един кон понякога може да ти е по-близък приятел дори от твоите братя рицари — отговори натъжен Арн. — Привързаността към него може да предизвика, отче, нещо необмислено или най-малкото някаква ругатня, но аз трябва да ви кажа истината. Животът ми зависеше от връзката, което имах с моя кон. Ако разполагах с по-малко добър от този, когото уби християнинът, щях от доста време да съм мъртъв. От млади бяхме привързани един към друг и той ми е спасявал толкова пъти живота, че даже не мога да ги преброя. Водехме заедно едно дълго съществуване като воини.
Абат Луи бе странно развълнуван от подобна изповед на детинска обич спрямо едно животно. Но за малкото време, което беше прекарал тук, на това място, се бе научил, че в Светите земи много неща бяха различни. Ето защо той не допусна прибързано решение. В очакване на наказанието си Арн трябваше да се обърне отново към Господ и да Му поиска прошка за своя грях.
Двамата се разделиха и Арн, стъпвайки тежко, си тръгна, за да се заеме с други неща, които не можеха да търпят отлагане.
Абатът остана да седи замислен под арката и се зае да решава сложния въпрос, на който се бе натъкнал. Той обичаше трудните ситуации.
Християните, за които му беше говорил Арн, са се готвели да убият жени и деца — абат Луи не разбра, че става въпрос за бедуини, защото Арн така и не го уточни, смятайки, че е без особено значение, точно обратното на това, което би направил някой, пристигнал отскоро в Светите земи.
Беше малко вероятно, че Господ ще иска да защити злодеите, помисли абат Луи, следвайки потока на мислите си. Не беше чудно и това, че Той бе изпречил един тамплиер на пътя им. Двама от тях бяха получили наказанието, което заслужаваха. До тук нещата бяха прости.
Но да убиеш християнин заради същество, лишено от душа, а освен това и в изблик на ярост, ето това бе сложното. За да намери разрешение на проблема, трябваше да се помъчи философски да разбере това, което Господ искаше. Ако се приеме версията, която Арн бе изложил (а тя бе напълно искрена), това животно бе изпратено от Господ, защото е осигурило възможност на своя господар да убие стотици неприятели от чуждата вяра. Не можеше ли то да има стойност, колкото всеки друг, поел кръста и станал част от Светите земи с повече или по-малко достойни мотиви? От гледна точка на теологията беше ясно, че въпросът е: не. Нанасяйки фаталния удар на това животно обаче, злодеят е имал намерение да убива невинни жени и деца за свое собствено удоволствие. И затова не беше чудно, че Господ е изпратил своето наказание в лицето на рицаря.
Това бе обективната страна на нещата. Най-големите трудности изникваха, когато се вземеше предвид субективният аспект на проблема. Арн Готски бе нарушил канона съзнателно, давайки си сметка защо извършва това деяние. Той не беше съгрешил по невнимание. Беше образован и говореше отличен латински със смешен бургиньонски акцент, напомнящ приятеля му отец Хенри, в което между другото нямаше нищо изненадващо. Неоспоримо бе, че той бе съгрешил съзнателно и че това не подлежеше на съмнение.
Проблемът отваряше трети аспект. Абат Луи беше изпратен в Йерусалим от Светия престол с цел шпиониране. Задачата, поставена от папата, беше необяснимо усложнена от факта, че служителите на църквата в Светите земи не спираха да доносничат един за друг. Всеки настояваше за принудителното отстраняване на съперника си или собственото си възстановяване на поста, сплетничеше спрямо противника си, обвинявайки го във всякакви видове грехове, всички лъжеха най-безсрамно. Положението се усложняваше и от това, че в Светите земи имаше повече епископи отколкото навсякъде другаде по света. А да се опиташ да отсееш от Рим истинското от фалшивото във всички твърдения, беше почти невъзможна задача.