Света троица [Войните на Розите-2]

Тя видя как очите му проблясват лукаво и без да иска, му се усмихна. Тогава разбра, че няма как да се съмнява в чувствата на кралица Катерин и на един недодялан и солиден уелсец, облекчил скръбта ѝ по умрелия съпруг.

— Ще ви приготвя кораб, милейди — Джаспър Тюдор се обади. — По-късно през годината бурите са ужасни, но до края на лятото би трябвало да е безопасно за вас. Ще ви изпратя и двайсетина от собствените си стражи, за да респектирате шотландците.

— Добро момче — рече баща му. — Не можем да пуснем кралицата и принца ни да се скитат сами из пущинаците на Шотландия. Крал Джеймс ще очаква представителна свита. Сега, не се безпокойте. Аз ще изкарам на война уелсците, милейди. Може дори сам да яхна коня редом с тях, да им покажа на тези млади палета какво може едно старо куче.

Джаспър изсумтя и Маргарет се трогна от очевидната любов между бащата и сина. Такова нещо тя не познаваше и непрекъснато усещаше, че я избива на сълзи, докато накрая се ядоса на себе си. Това, че плака на масата им сигурно не бе навредило на шансовете ѝ да спечели подкрепата им, то беше ясно. Имаше мъже, дето биха преместили планини, за да се притекат на помощ на жена, изпаднала в беда.

— Давате ми надежда, Оуен — рече тя, докато все още дишаше на пресекулки. — Надявам се, че съпругът ми ще е в състояние да ви се отблагодари, както ви се полага.

— Чест ще е за мен — отвърна Оуен Тюдор. — Той е добър човек. Светът няма нужда от повече лукави дяволи, Маргарет. Имаме си достатъчно. Чуваш ли ме, момче? — последното той отправи към принц Едуард, който кимна в отговор и широко отвори очи. — Казах, че имаме нужда от добри мъже, дето да ни управляват. Един ден, ти ще бъдеш крал, знаеш ли това?

— Разбира се — отвърна момчето недоволно и накара стария мъж да се усмихне.

Маргарет се пресегна и му дръпна ухото тъй, че той изкрещя.

— Покажи уважение, Едуард — каза тя. — Тук си гостенин.

— Простете, сър — промълви момчето, докато разтриваше ухото си и се взираше начумерено в майка си.