Света троица [Войните на Розите-2]

Оуен Тюдор сви рамене.

— Гневяха се, че съм се оженил за съпругата на крал Хенри. И само заради това ми изпратиха войници. Можех да изчезна из хълмовете, предполагам, но не виждах как ще ме осъдят на затвор заради факта, че съм се оженил за кралица, не и след като първият ѝ съпруг беше погребан в земята. И все пак си мисля, че можеше още да съм там, ако вашият съпруг не беше подписал заповед да ме освободят, Господ да го благослови. Той постъпи правилно с мен и не изпитваше ненавист към човека, който беше обичал майка му колкото сам той я обичаше — старият мъж поклати глава, припомняйки си събитията. — Тя беше най-хубавото нещо в живота ми. Моята Катерин ми даде тези нехранимайковци за синове, а вашият съпруг ги направи херцози. Бях благословен повече, отколкото съм си представял, че е възможно, когато бях млад и глупав, макар че тя още ми липсва.

И, за своя изненада, Маргарет видя как в очите ту проблясват сълзи, които той набързо избърса. Трудно беше да не харесаш този човек.

— Жалко, че не съм я познавала — рече тя.

Оуен Тюдор кимна.

— И жалко, че съпругът ви не запази силата си. Страшно съжалявам за болестта му. С всяка изминала година вестите стават все по-лоши. Жестоко е онова, дето е бил принуден да изтърпи, трудно за всеки мъж, но още по-лошо за един крал. Знам, Маргарет, как кучетата обкръжават ранената сърна. Те могат да бъдат много жестоки.

Сега беше ред на Маргарет да усети как очите ѝ се пълнят. Тя извърна поглед, като се заигра с чашата вино, за да не позволи на мъката си да изригне в ридания при жалостта, която домакинът ѝ проявяваше.

— Наистина бяха — рече тихо тя. — Заловиха Хенри, а добрите мъже, дето го защитаваха, бяха убити. Сега Йорк го държи и го крие. Сърцето ми се къса… — събра воля да спре, преди мъката да я потопи.

— Въпреки това, милейди, вие можехте да останете в Кенилуърт — продължи Оуен.

Маргарет усети как синовете му се накланят напред с изострен интерес.

— Много съм доволен и се чувствам изключително поласкан, че дойдохте тук при нас, но още не знам по каква причина.

— Знаете — отвърна Маргарет, докато попиваше сълзите си с парче плат. — Ако останех там, където съм в безопасност, то би означавало, че съм се отказала. Това щеше да е краят. Вместо това дойдох при вас за войска, Оуен. Фактът, че трябва да ви моля, е болезнен — все едно с нажежено желязо горят кожата ми, но ако се чувствате задължен, сега трябва да поискам отплатата си.

— А, ето каква била работата — промърмори Оуен Тюдор, без очите му да мигнат. — Макар че нямаме никакъв избор, аз и моите момчета, милейди. И преди сме говорили и никога не е имало съмнения, не и ако ни помолите. Нали, момчета?