Света троица [Войните на Розите-2]

Той затвори за миг очи, почувствал стара болка. Беше посетил Хенри в двореца във Фулъм по-надолу по реката и се моли часове заедно с него, мъчейки се да разбере този млад човек и слабостта му. През всички години на спорове Йорк никога не бе прекарвал достатъчно време с Хенри, за да вникне в истинския му характер. Усети как очите му се присвиват при мисълта да го убие. То би било убийството на истински невинна душа, най-ужасният от греховете, независимо как щеше да реши да стигне дотам. Без съмнение щеше да бъде прокълнат, макар че това проклятие би го направило крал. Настройваше се да събере воля да го изпълни, като си спомняше за кой ли път как проявената милост едва не му бе струвала живота и титлата. Отново отвори очи, вече взел решение. За да спази приличие, нямаше да предприема нищо известно време. Парламентът ще го произведе в наследник и преди да е отминала годината, Хенри безшумно ще заспи вечен сън, никога да не се събуди. Йорк ще бъде крал, какъвто е бил и прадядо му Едуард. А синът му ще наследи трона.

Още една мисъл му дойде наум, докато си поемаше дъх, и го изпълни с щастие. Така синът му няма да е прокълнат заради убийството на невинен човек. Едуард ще управлява рода Йорк и цяла Англия — а кой баща ще откаже да направи такъв подарък, все едно какво би му струвало? Каза си, че ще пише още същия ден на Сесили, която беше заета с ремонтите на Лъдлоу и надзираваше стотици работници. Усмихна се, като си представи реакцията ѝ. Още един акт на парламента и ще имат всичко, което някога са искали. Всичко в света ще си дойде на мястото след толкова много години, в които на трона е седял слаб род. Може дори да възвърне загубените земи във Франция. Кой ще му откаже правото, като стане крал? Усети как мозъкът му се пълни със славни представи и трябваше Солсбъри да го смушка отстрани с острия си лакът, за да го върне обратно на земята и да го накара да слуша Уилям Олдхол и дискусията, която все още течеше.