Света троица [Войните на Розите-2]

Олдхол ги преведе през встъпителната молитва, а после с най-цветисти изрази благодари на Господ за отмяната на Указите за лишаване от права на Йорк, Солсбъри и Уорик. Официалното ѝ обявяване предизвика ликуващи викове откъм събраните лордове и това до някаква степен пооправи помръкналото настроение на Йорк.

— Милорди, удоволствие е за мен да обявя волята на Камарата на общините по този въпрос. Членовете ѝ търсеха начин да изкажат благодарността си към Ричард Плантагенет, херцог на Йорк, за неговата служба в името на краля, затова че е осигурил безопасността на крал Хенри и е спасил Негово Височество от предатели. С акт на съгласие Йорк бе определен за наследник на трона на Англия. Гласуването ще се състои по залез-слънце тази вечер. Ако то бъде успешно, новият проектозакон за кралския печат ще бъде предложен утре.

Челото на Йорк се изглади от бръчки, той седеше изправен, почти не чуваше поздравленията на всички мъже, които само преди минути му се мръщеха. Страхливците и в двете камари нямаше да му позволят да претендира за трона, но пък нямаха нищо против да поставят съдбата на Хенри в ръцете му и да го оставят да действа. Можеше да изпитва само отвращение към тях в този момент, макар че те бяха осъществили най-голямата му амбиция. Погледна обратно към банките зад себе си и улови погледа на сина си. Едуард знаеше какво означава това и грееше от щастие, стиснал дървото с двете си големи ръце.

Йорк се облегна назад, почувствал прилив на нова енергия и сила. При Лъдлоу беше принуден да избяга. Гледал беше как раздават или продават замъците и земите му на мъже, дето нямаха право да ги притежават. Името му и гербът му бяха изтръгнати от гоблените и столовете, изсечени от дървото и изгорени от желязото и камъка из цялата страна. Въпреки това, ако накрая станеше крал, всичко щеше да бъде само един горчив спомен. Той си даваше сметка, че присъствието на армия, която можеше да опустоши Лондон, бе превърнало изведнъж парламентаристите в толкова благи и сговорчиви. Лорд Скейлс бе оцелял, след като разбиха стената на Тауър, беше я барикадирал отвътре и бе избегнал кървавата разправа с лондонските тълпи. Скейлс бе държал крепостта достатъчно дълго и се предаде на Уорик, когато доведоха обратно краля. Но това не го спаси от отмъщението, което заслужаваше. Бяха необходими само два дни, за да го открие някой в килията му в Тауър. Йорк видя тялото, макар че не изпитваше симпатия към него след заповедите, които беше дал. По улиците още имаше кръв. Но по-важното, имаше само една войска през този ден в Лондон и тя беше вярна на Йорк. В хватката му се намираха както кралят, така и градът, и парламентът бе наясно с това.