Света троица [Войните на Розите-2]

Не знаеше какво да очаква, но със сигурност не беше красивата, чернокоса млада жена, която влезе в стаята и се втурна към нея без официално представяне. Маргарет се изправи бързо и откри, че другата е хванала ръцете ѝ.

Мери Гелдерс беше португалка, ако се съдеше по тена ѝ, макар че говореше с леко напевен шотландски акцент.

— Как ми се ще да се бяхме запознали в по-добри времена — рече тя. — Но каквито и обстоятелства да са те довели тук, добре си дошла. Това прекрасно момче синът ти ли е?

— Едуард — рече Маргарет, абсолютно обезоръжена. Беше очаквала свирепи шотландски водачи, но не и жена, по-млада от самата нея и с очи, още зачервени от плач.

Едуард приближи с явно нежелание, позволи да го прегърнат, макар че се задърпа.

— Е, Едуард, ако изтичаш в кухните, ще откриеш и моя син там. Младият Джеймс е горе-долу на твоя възраст и не бива да се биете, нали разбираш? Готвачката ще ти даде супа, ако я помолиш любезно.

Момчето ѝ хвърли лъчезарна усмивка. Стоеше мирно, докато тя го целуваше по бузата, а после тичешком изхвърча от стаята.

— Джеймс ще се погрижи за него — рече Мери и се усмихна, като чу заглъхващите му стъпки. — Седни, Маргарет, трябва всичко да ми разкажеш.

Маргарет седна на един дълъг диван и започна да събира разпилените си мисли.

— Чух тъжната вест от старейшините, милейди. Аз…

— Викай ми Мери! Не сме ли и двете кралици! Съпругът ми твърде много обичаше това оръдие, Маргарет. Предупреждавах го много пъти заради проклетото нещо, но той не ме послуша. Виждала ли си ги? Направени са да убиват и изглеждат свирепо. И понякога експлодират без предупреждение, разкъсват добрите мъже и ги изпращат твърде рано от този свят.

Очите ѝ се напълниха със сълзи и, без да се замисля, Маргарет протегна ръце и я прегърна. Мери се разрида над рамото ѝ, трудно ѝ беше да се овладее, но накрая се отдръпна и попи сълзите от очите си.

— За пред хората на съпруга ми трябва да изглеждам хладнокръвна, нали разбираш? Не мога да им позволя да ме видят, че плача, след като всички те се чудят дали съм достатъчно силна да стана регент, докато синът ми расте. А сега, чуй ме само. Като глупава рибарска жена, с моите скърби. Ти познаваш такава болка, Маргарет. Бедният ти мъж взет в плен от враговете! Не мисля, че бих издържала подобно нещо, честно.