Света троица [Войните на Розите-2]

— Виж ни само как скърбим! — рече Мери. — Хората на съпруга ми ще си заскубят брадите от отвращение, ако разберат. Е, няма да им се разкрием. Ще кажем, че сме се изправили една срещу друга и сме разговаряли така, все едно в жилите ни тече ледена кръв. Те няма да го повярват, но все едно, така ще твърдим. Френската кралица на Англия и португалската кралица на Шотландия. Редки цветя сме ние двете, Маргарет — като два стръка пирен.

— Тогава не ме е срам да призная, че разчитам на твоята помощ, Мери — отвърна Маргарет. — Трябват ми мъже, да дойдат с мен на юг, за да освободя съпруга си.

Мери подсмъркна и кимна с глава, като прекара ръка по прибраната си коса.

— Знаех си го още щом твоят човек Бруър изпрати вест на Джеймс, че ще ни навестиш. Мисля, че съпругът ми щеше да те изпрати с празни ръце, Маргарет, но не и аз. Не бих оставила в беда една сродна душа, макар че ще ми трябва нещо, с което да оправдая действията си пред старейшините.

Маргарет кимна и се зачуди дали сълзите и силните емоции на жената не бяха до някаква степен притворство. Съмненията сигурно проличаха по лицето ѝ, защото Мери се наклони към нея и притисна длан в ръката ѝ.

— Няма да се пазаря с теб или да броя монетите. Наистина ще помогна с каквото мога. Сигурно си помислила за някакви условия, докато си била на път. Кажи ми какво възнамеряваше, Маргарет, и аз ще се съглася с всичко. Ще получиш четири хиляди войници — страхотни, подбрани момчета, които ще се сражават за теб.

Маргарет за пореден път изпита съмнения и подозрения. Ако това бяха преговори, всичко беше прекалено просто — или пък далеч по-сложно, отколкото бе очаквала. В този момент ѝ липсваше грубиянската откритост на Оуен Тюдор, въпреки цялата съпричастност, която ѝ показваха.

— Надявах се, че съпругът ти ще се съгласи да сгодим сина ми за някоя от твоите дъщери. Техните деца ще седят на трона на Англия.

— Съгласна! — възкликна Мери и размаха ръка във въздуха. — Ето! Дъщеря ми се казва Маргарет, на теб е кръстена. На пет години е и когато порасне, ще стане чудесна кралица на твоето момче.

— Кръстена на мен ли? — Маргарет ококори очи.

— Френската кралица на Англия, която защитаваше съпруга си толкова време от глутницата вълци? Какво по-добро име от това за моята дъщеря? Съжалявам само, че досега не се познавахме. Можех да ти помогна, ако моят Джеймс би се съгласил. Той беше невероятен мъж. Никога няма да срещна друг като него — за миг, при спомена за мъжа ѝ, тя свъси лице. Наклони глава, сякаш чуваше гласа му някъде наблизо. — Сещам се как все говореше за едно място, като трън в огромната му лапа, дето искаше и не можеше да има. Може би в негова памет трябва да го добавя към споразумението ни, но не, няма да го сторя! Казах, че ще те подкрепя с четири хиляди мъже и годежът е достатъчен, повече от достатъчен.