Вълка от Уолстрийт

— Татко, искам да кажа две неща, преди да си излезеш — рекох с вдигната ръка.

— Какво има? — изсъска ми.

— Първо, юристите на фирмата до един одобриха споразумението. А е за сто и осемдесет милиона единствено заради това, че неконкурентността трябва да е за срок от петнайсет години, че да се възползваме напълно от данъчните предимства. И понеже „Стратън“ ми плащат по един милион месечно, това за петнайсет години прави сто и осемдесет милиона.

— Не ми демонстрирай как смяташ наум — озъби се баща ми. — Не можеш ме впечатли. А що се отнася до данъчния кодекс, познавам го много добре, както познавам и грубото му незачитане от твоя страна и от страна на Гейто. Така че не ми замазвай очите, господинчо. Друго има ли?

При което аз подхвърлих ей така, между другото:

— Ще трябва да изтеглим напред вечерята днес, за шест часа. Надин иска да вземем Чандлър с нас, та да я видите с мама. Кръстосах пръсти за късмет и зачаках името Чандлър да упражни магическото си влияние върху Лудия Макс, чието лице моментално омекна при споменаването на единствената му внучка.

— О, каква прекрасна изненада! — каза с широка усмивка и лек английски акцент сър Макс. — Майка ти толкова ще се зарадва да види Чандлър. Чудесно! Ще й се обадя да й съобщя радостната новина.

Сър Макс напусна кабинета ми с усмивка на лицето си и с бодра стъпка.

Изгледах Дани и Вигвам и свих рамене:

— Има няколко ключови думи, които го укротяват, от които „Чандлър“ му действа най-сигурно. Не е лошо да ги научите, ако не искате да получи сърдечен удар тук, в кабинета.

— Баща ти е добър човек — рече Дани — и по отношение на него нищо няма да се промени тук. Той все едно е и мой баща и ще може да говори и да прави каквото си пожелае, докато се пенсионира.

Усмихнах се благодарно на лоялността на Дани.

— Но по-важно от баща ти е това — продължи Дани, — че отсега си имам проблеми с „Дюк Сикюритийз“. Виктор влезе в бизнеса само преди три дни, но вече пуска слухове, че „Стратън“ била изпята песен и че фирмата на бъдещето се казвала „Дюк“. Засега не се е опитал да краде от брокерите ни, но съм сигурен, че това ще е следващата му стъпка. Дебелото шибано копеле го мързи да обучи свои собствени брокери.

— Ти какво имаш да кажеш по въпроса? — попитах Вигвам.

— За мен Виктор не представлява особена заплаха — отвърна Вигвам. — „Дюк“ е малка фирма, която никому нищо не може да предложи. Нямат никакви собствени сделки, нито свой капитал, нито пък някакви минали постижения. Единственото, което имат засега, е голямата уста на Виктор, която той явно не владее.

Усмихнах се на Вигвам, който току-що бе потвърдил нещо, което аз вече знаех — че не го биваше като военновременен консилиере56 и едва ли щеше да е полезен на Дани в подобни ситуации. Все пак се изказах радушно:

— Точно тук бъркаш, приятелче. Гледаш на нещата отзад напред. Защото, ако Виктор наистина има акъл, ще осъзнае, че няма ограничения за това, което може да предложи на новите си наемници. Най-голямата му сила е в големината на „Дюк“, или по-точно — в липсата на такава. Факт е, че в „Стратън“ най-добрите трудно стигат до върха — прекалено много хора им се изпречват по пътя. Така че, ако не познаваш някой в ръководството, и най-печеният на света да си, пак ще ти е трудно, ако не и невъзможно да напреднеш. В „Дюк“ обаче подобен проблем не съществува. Всеки печен тип може да им поставя каквито си ще условия, за да започне при тях. Това е реалното положение. И точно в това са предимствата на малката компания над голямата, и то не само в тази, а във всяка индустрия. Ние имаме в наша полза стабилност и доказано минало. Хората ни не се притесняват дали ще получат заплатите си в края на месеца и знаят, че зад ъгъла винаги ни чака някоя нова емисия. Виктор иска да подкопае тези наши устои, затова е тръгнал да разпространява слуховете. — Свих рамене. — Както и да е, ще говоря по въпроса на следобедното събрание и силно ти препоръчам и на теб, Дани, да им го набиваш, когато провеждаш събранията си, ако успееш да минеш отвъд задевките с педалите. Голяма част от всичко това ще е пропагандна война, макар че след три месеца тя ще е приключила и Виктор ще си ближе раните. Друго има ли? — ухилих се победоносно.