Вълка от Уолстрийт

— Някои от по-малките фирми си показват от време на време ноктите — каза Вигвам с обичайния си мрачен тон. — Тук да откраднат сделка, там да ни свият някой брокер. Сигурен съм, че ще отмине.

— Ще отмине, само ако го принудиш да отмине — срязах го. — Пусни слух, че се каним да дадем под съд всяка пръкнала се от „Стратън“ фирма, която се опита да ни краде брокерите. Новата ни политика ще бъде „сърце за око“. — Погледнах Дани и попитах: — Друг получавал ли е призовка от голямо жури?

— Не съм чул — поклати глава Дани. — Поне не човек от борсовата зала. Засега сме само аз, ти и Кени. Според мен в борсовата зала дори не знаят, че върви разследване.

— Е — рекох с ежедневно гаснещо чувство за сигурност, — все още има шансове цялата работа да се окаже опипване на сляпо. Скоро ще имам по-точни сведения. Чакам Бо да се обади.

След няколко секунди мълчание Вигвам рече:

— Между другото, Мадън вече подписа доверителното споразумение и ми върна удостоверението за акциите, така че поне за това можеш да не се притесняваш повече.

— Нали ти казах, че главата на Стив си му е на мястото — обади се Дани.

Едва се сдържах да не кажа на Дани, че напоследък Стив злослови по негов адрес, както никога досега: Дани не можел да управлява „Стратън“, а пък аз трябвало да съсредоточа усилията си да му помогна на него (Стив) да развиел „Стив Мадън Шуз“, чийто потенциал бил още по-изявен, отколкото в миналото. Продажбите нараствали с петдесет на сто месечно — месечно! — и продължавали да растат. Но от оперативна гледна точка Стив просто не успявал да насмогне, та производството и пласментът изоставали силно от продажбите. Вследствие на закъсненията в доставките името на компанията сред универсалните магазини страдало. Ръчкан от Стив, вече мислех сериозно по въпроса да преместя офиса си в Уудсайд, в Куинс, където беше и главната квартира на „Стив Мадън Шуз“. Преместех ли се там, щях да деля общ кабинет със Стив и той щеше да се съсредоточи върху творческата страна, а аз — върху бизнеса.