Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— На мен? Не. Не ми е жал. Възрастен самостоятелен мъж, има работа, собствена къща и повече от прилични доходи. Защо трябва да го съжалявам?
— Ася, а не ти ли се струва, че му отмъщаваш дълго и гадно? Наистина, не знам защо, но оставам с такова впечатление.
— Не, Колка, няма за какво да му отмъщавам. Да, някога имахме роман. Но той започна преди четиринайсет години, тъкмо когато завършвах университета, и завърши преди дванайсет. Не мога да кажа, че благополучно, но завърши. Без сълзи, скандали и истерики. И между нас няма и не може да има никакви сметки за уреждане. И не забравяй, мили мой, че след моето появяване в дома му той си хвана любовница, Марина Собликова. А когато Марина загина и когато се изясни, че го е обичала изключително от користни подбуди, тогава той си спомнил за мен и си измислил повод красиво да страда. Не смятам, че в тази ситуация трябва да го съжалявам и да се чувствам виновна.
— И можеш да дадеш дума, че не си го правила специално?
— Мога.
— И можеш да се закълнеш, че се криеш от него не от мъст и не от ревност към Собликова?
— Разбира се, мога. — Настя се засмя, толкова чудовищно й се стори това предположение. — Коля, я ме погледни. Какво, правя ли впечатление на жена, която е способна да върши гадости от ревност? А и според мен не мога дори да ревнувам като хората. А за Соловьов не се тревожи, няма да му стане нищо.
— Но ти все пак му звънни — настоя Селуянов. — Може да потрябва, не искам да ме смята за несериозен бърборко. Обещах.
— Интересно, за какво може да ти потрябва той?
— Че как… Ох, по дяволите, съвсем забравих да ти кажа, експертите със сигурност твърдят, че намерената в жилището на Черкасов кал е донесена от „Мечта“-та. Там не само бетонът, но и пръстта е някаква особена.
— Разбира се — подсвирна Настя, — какво те интересуват изчезналите момчета, какво те интересува маниакът хомосексуалист! Зарежи ги. А страданията на самотния нещастен инвалид са ти по-скъпи и по-мили, за тях помниш и ми демонстрираш тук възпитателни сцени.
— Добре де — каза примирително Николай, — не се сърди. Признавам, виновен съм. Но и тебе си те бива.
След разговора със Соловьов Коля влезе в няколко вили, нали вечер всички обитатели са си у дома. Най-напред посети тези, в чиито семейства през деня остават хора. Разпита всички дали са виждали човек, който се шляе по улицата покрай вилите, оглежда къщите, изобщо дали са виждали чужди хора на своя територия. Всички знаеха за произшествието във вилата на Соловьов, затова разпитването не учуди никого. Наистина, това все пак събуди леко недоумение, защото черноокият сътрудник вече бе беседвал надълго и нашироко с всички. Високият черноок сътрудник беше Миша Доценко, смятан за ненадминат специалист в работата си със свидетелите, които трябва да бъдат накарани да си спомнят. Разбира се, в „Мечта“ са се появявали хора, които не живеят там. Гости, лекари, шлосери, електротехници, работници по чистотата, пощальонът и разни други. Обръщали са им внимание и веднага са ги забравяли. Никой не можеше да си спомни, че е виждал непознат човек, който му се е сторил явно подозрителен и неизвестно какво правещ тук. Може би непознати младежи? Знаете ли, опитните крадци често ги използват за предварително разузнаване, нали едно хлапе няма да събуди подозрение у никого. Не, не бяха виждали тийнейджъри.
На всички, които остават денем вкъщи, показваха снимката на Черкасов, но никой не го позна. Този човек никога не се е мяркал в „Мечта“. Но все отнякъде калта се е появила в дома му. И отговорите можеха да бъдат само два: или самият Черкасов все пак е бил тук, макар да отрича категорично, или в дома му е бил някой, който живее в „Мечта“ или поне веднъж е бил тук. При това интервалът между посещението на вилите и жилището на Черкасов не трябва да е бил голям. Във всеки случай точно така обясни експертът. Пръстта от територията, на която са разположени вилите, преобладаваше в представения за изследване образец. Това не е възможно, ако човекът е бил в „Мечта“, после е ходил още някъде и едва след това се е появил в дома на Черкасов. Най-вероятно този човек се е качил в кола на територията на „Мечта“, а е слязъл на улица „Муранов“, край дома на Михаил Ефимович, и веднага е влязъл във входа.
На Настя ситуацията й изглеждаше някак нелепа. Имаше някакво противоречие. Кой е този човек? Ако е самият Черкасов, то какви причини има да крие, че е ходил в „Мечта“? Причините могат да са най-солидни, ако са свързани с изчезналите юноши, но тогава защо никой не го е виждал около вилите? Вечер всички са вкъщи, той не може да остане незабелязан. Денем — още по-малко. Нощем? Да, напълно е възможно. Мястото, което така или иначе е свързано с извършването на престъплението, е някъде близо до „Мечта“. Гората? Милиционерите я претърсиха най-добросъвестно. Нито скрита навътре къщичка, нито място за погребване на труповете. И после, ако може да се вярва на експерта, човекът, донесъл с обувките си калта от комплекса, се е качил в кола направо на територията на вилите. Значи колата му е била пред погледа на всички. Какво излиза? Маниакът Черкасов пристига през нощта (дори и дума не може да става, че такова нещо може да се случи през деня или вечерта), спира колата там, където може да я види всеки събуден от мотора жител, отива някъде, после се връща, сяда в колата, пали мотора и тръгва, без никой да го чуе и види? И то в място, където къщите са на два и три етажа и до шосето е не по-малко от километър? Глупости. Това й е хубаво на „Мечта“-та, че в нея цари пълна, умиротворяваща и благостна тишина. И неслучайно убитата Марина е оставила колата си далеч от вилите и останалата част от пътя е извървяла пеша. Точно така, съдейки по всичко, е постъпил и неизвестният убиец, проникнал в дома на Соловьов. Всички жители са чули изстрелите, с които са били убити Коренев и Собликова. Никой не е чул шума от мотора.