Сибирски тайни

Единствено изключение се оказа Нина Ляшенко, която с очите си бе прочела писмо, адресирано до убит еколог, и го бе занесла в полицията. Писмото било прието по всички правила и приобщено към делото, а Ляшенко и съпругът й, който също прочел писмото, били разпитани от следовател.

— Писмо до убит еколог — бавно повтори Егоров. — А от къде на къде всички са решили, че той е бил еколог?

— Подозирам, че и тук имаме същата история като с лабораторията — отговори Коротков. — Аска, ти нали чете материалите от интернет, там посочено ли е къде и като какви са работили убитите?

Тя отрицателно завъртя глава.

— В статиите не се говори нищо конкретно, а в блоговете и в социалните мрежи е казано недвусмислено: занимавали се с екология или на официална длъжност, или неофициално. Само че всичко това, момчета, е фикция от край до край. Седнал е един умен човек и е написал двайсетина материала. Част от тях пуснал лично в различни сайтове, друга част срещу пари поместил като написани от местни журналисти, които е трябвало да подпишат текстовете със своите имена. Най-важното условие е било да не променят нито дума в тях. После се е снабдил с трийсетина неофициални айпи адреса, от които е водел блоговете и е общувал с народа в социалните мрежи, осигурил е на популярни градски сайтове необходимия брой линкове, така че хората да намират тези блогове и да ги четат. И е подхванал активна дискусия. Същият умен човек е организирал хора, които да се мотаят близо до местожителството на убитите. Те са заговаряли техните съседи и ненатрапчиво са им втълпявали информацията за лабораторията и че потърпевшите се интересували от екология. Обаче обърнете внимание: информацията, че потърпевшите са се занимавали с екологични проблеми, нито веднъж не се е появявала още в първия момент. Тя винаги е изплувала по-късно. В първия случай — цяла година след смъртта на човека, в последния — няколко дни след нея. Но никога веднага. Съшито с бели конци. По-нататък всичко е продължило от само себе си, механизмът е бил включен. Информацията е започнала да се разпространява и да се сдобива с подробности — като всеки слух. И вербицките журналисти, които са се хванали на тази въдица, са започнали вече сами да пишат статии, без да проверяват каквото и да било. Това е като умело задействана верижна реакция.

— И полицията се е вързала, така ли? — учудено проточи Егоров. — Нима е толкова лесно да омотаеш главите на цял град? Никога няма да повярвам.