Опасно за живота

— Рано е да се каже — промърмори мъжът.

— Сложете гривничките на Захаров и да върви в кухнята, да поседи там.

Семьонов извади белезниците.

Гоголев и Турецки вече вървяха по дългия коридор и отвориха първата врата. Голямата стая с висок таван беше преградена с шперплатови плоскости на мънички клетки-боксове. Повечето от тях бяха заети. В едната на походно легло се беше изтегнал як мъж с цигара в ръка. Над него плуваше сладкият дим на трева. Мъжът изгледа влезлите с мътен поглед и безсилно отрони:

— Тук е заето, идете по-нататък.

В някои боксове стари и млади, мръсни и съвсем прилични на вид мъже продължаваха да „употребяват“ съвсем млади момичета, независимо от вдигнатия от обиска шум. Бързаха, така да се каже, да довършат започнатото. Момичетата безсмислено гледаха с огромни зеници някъде надалеч. В една от камерките се натъкнаха на едно момиче. Лежеше напреки на продънения диван с крака към вратата, втренчила поглед в напукания таван.

— Ще ме чукате ли? — равнодушно попита тя влезлите. Едва ли имаше повече от шестнадесет години.

След час работата беше завършена. Пристигащите една след друга милиционерски уазки откарваха задържаните по различните участъци. От посетителите на бардака бяха иззети трева, хашиш. В килер в дъното на апартамента бяха намерени ампули с морфин, клофелин, хероин. И две кутийки с „полипептид Хуанхъ“.

Когато отведоха всички „гости“, Гоголев и Турецки влязоха в просторната кухня, единственото непреградено помещение, което, ако се съди по широкия диван, обитаваше самият собственик на апартамента.

Двама от спецназовците бяха останали с тях. Турецки стоеше до прозореца на кухнята и гледаше как набутват в колите дърпащите се хора. Съпротива впрочем оказваха само някои от мъжете.

Здравенякът, който пушеше трева, се дърпаше от яките ръце на спецназовците. Но бързо го усмириха и го набутаха в дъното на колата. Момичетата, без да се съпротивяват, влизаха покорно, като под хипноза, в уазките.

— Е, сега да си поговорим, Масловка — каза Гоголев, като гледаше с отвращение мазното, с едри пори лице на собственика на бардака. — Макар че лично аз не бих разговарял с теб, ами направо щях да те размажа като гнида за това, което правиш с тия момичета.

— Че какво правя? — злобно се озъби Захаров. — Те сами идват при мен. Насила никого не карам. А това, че се чукат тук, си е тяхна лична работа. Аз никого не заставям. Може да им се иска… Млади хора. Аз им създавам условия, иначе те направо във входа…

— Млъкни, гад! — процеди Гоголев. — Че ще ме вкараш в грях!

— За обидите може и да отговаряте — все така злобно просъска Захаров.

— Аз, разбира се, бих те подредил добре. Но няма да го направя. Ще те пратя в килия в Крести. Там лежат разни хора с деца. Много от тях имат дъщери. Така че ще им бъде интересно с теб. Ще си поговорите.