Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Защо пък веднага в Крести? — взе да нервничи Захаров.
— Че нали ще те обвиним в съхраняване, миличък. Съхраняване на наркотични вещества. Единственото, което може да облекчи участта ти, е активна помощ за разкриване на престъплението. Затова бързичко ще ми напишеш къде и от кого си вземал наркотиците. На първо място ни интересува „полипептид Хуанхъ“.
— Ама аз изобщо за пръв път го взех! — възкликна Масловката. — Кълна се! На Невския пазар го купих от една бабичка. Много го препоръчваше. И аз го взех за проба.
— Пробва ли го? — попита Гоголев.
— Не.
— Е да, ти нали не пиеш, не пушиш, не се боцкаш. По момичетата не си падаш. Падаш си по момчета. Ставай, отиваш в килията.
— Ама аз ви казах каквото знам — взе да вие Захаров.
— Може пък до утре още нещо да си припомниш. Край, разговорът приключи.
Мерцедесът се носеше по Болшой проспект към „Невски“. Александър не забеляза как минаха целия Василиевски остров и излязоха на Дворцовия мост. Той се сепна, като видя невероятно красивия под светлината на прожекторите Ермитаж. Но веднага пред очите му изплува момичето, което равнодушно ги питаше: „Ще ме чукате ли?“
— Какъв кошмар? — на глас произнесе Турецки.
— Бардакът ли? — досети се Гоголев. — И аз за това мисля… Нали имам шестнадесетгодишна дъщеря. Като си представиш… Такива боклуци като Захаров трябва да ги убиват. Категорично. За развращаване. Та той ходи из дворовете, търси компании. А къде да отидат сега децата от обикновените семейства? Дето бащите им не са „нови руснаци“? Нищо безплатно не остана. Само дворът на блока. И тоя гад ходи по дворовете. Вмъква се в компаниите, после започва да ги зарибява. Че и ги подкокоросва, значи, големи сте вече. А тревата какво е — дреболия… Веднъж ги почерпи, втори път. И колелото се завърта. После им предлага да се боцнат. За да сравнят кефа. Щото нали всичко в живота трябва да се опита. А един път е съвсем безопасно. Боцнат се веднъж — хареса им. Помолят за още. И така, като се боцка две седмици момичето, край — вече е лапнало кукичката. А при него попадат и момичета от порядъчни семейства. Родителите бачкат на три места, за да ги облекат и обуят. И нищо не забелязват. А когато забележат, вече нищо не може да се оправи. Стигнахме, Саша — въздъхна Гоголев.
Мерцедесът беше спрял пред хотел „Октябърски“.
— Е, до утре. Тоест то вече е днес — махна с ръка Турецки. — Да видим какво ни готви настъпващият ден.
— Колата ще дойде да те вземе в десет — махна за довиждане Гоголев.
Александър събуди дремещата дежурна, взе ключа и се качи в апартамента си. Дълго стоя под душа, сякаш се мъчеше да отмие видяното тази нощ. Горещите струи измиха умората и омерзителното усещане за прилепнала към тялото му кал. Донесоха му облекчение.
Саша легна под завивките, без да пали светлината. Опипом нагласи будилника, сложи до себе си мобилния телефон и потъна в тежък сън, изпълнен с кошмари. Присъни му се Ниночка в хубава рокличка. Непознат мъж й подаваше бонбон. Но Саша знаеше със сигурност, че това не е бонбон, а наркотик. Той викаше на Ниночка с всички сили да не взема нищо от непознатия. Но Ниночка сякаш не го чуваше и като се смееше, протягаше ръка към бонбона. Изведнъж мъжът се превърна в отвратителна огромна гъба и хвана ръката на Ниночка. „Това е Масловката“ — закрещя Саша и се събуди. Телефонът в хола се скъсваше да звъни. Вече се беше съмнало. Саша погледна будилника. Седем сутринта. Той изруга и зашляпа на босо към телефона.
Нощното дежурство на Наталия Николаевна Денисова премина много напрегнато. Беше началото на октомври. Хората се връщаха в града след отпуските. Вече започнаха първите ОРЗ17 и в болницата постъпваха възрастни хора с вирусни пневмонии. Много случаи на болни с хепатит А, с дизентерия. Постъпиха няколко младежи с усложнен паротит, така се нарича по научному детската болест със смешното име „заушка“, която води до съвсем не смешни усложнения при възрастните. Единия от младежите го докараха бълнуващ, с признаци на менингит. На другия почти до коленете му се спускаше подпухналият, морав тестикул. Едностранен орхит.
— Веднага преднизолан — посочи Денисова към седящия разкрачено мъж.
Трябваше да се спре процесът, за да не се прехвърли инфекцията и на другия тестикул. Иначе младежа го чакаше безплодие. Постъпи млада жена с малария. Температура почти четиридесет, бълнуване. И такива екзотични болести се прибавиха към картината на градската заболеваемост. Това вече беше приносът на „новите руснаци“, които донасяха от задграничните си разходки ту малария, ту амебна дизентерия, ту още нещо, нечувано досега. Болните постъпваха непрекъснато почти през цялата нощ. Денисова не излизаше от приемната, където работеше с още двама лекари. Едва към шест сутринта потокът на пристигащите линейки най-после оредя, а след това съвсем пресъхна.
17
Общи респираторни заболявания. — Б.пр.