Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 311
Перейти на страницу:

- Исусе Ш. Рузвелт Христе - рекох. Стисках лакътя си и слушах внезапно обзелото мъжете веселие. Накрая Джейми обхвана рамото ми и с масаж му възвърна малко жизненост, като притискаше сухожилието зад лакътя ми и вдлъбнатината в основата на китката ми.

- Добре - процедих пред зъби, като плахо стисках и отпусках юмрук. - Какво става, когато улучиш кост и изгубиш ножа си? Има ли си стандартна процедура за такъв случай?

- О, да - каза Рупърт с широка усмивка. - Вадиш пистолета с другата ръка и гръмваш копелдака.

Последва още бурен смях, който пренебрегнах.

- Добре - отвърнах, доколкото можах спокойно. Направих жест към пистолета на левия хълбок на Джейми. - Ще ми покажеш ли тогава как да зареждам и да стрелям?

- Не, няма. - Тонът му беше непоколебим.

Наежих се.

- Защо не?

- Защото си жена, сасенак.

Лицето ми се наля с кръв.

- Така ли било? - отвърнах саркастично. - Нима мислиш, че жените не са достатъчно умни, за да схванат как работи?

Той ме изгледа безизразно, а устата му се поприсви, докато мислеше какво да ми отвърне.

- Като нищо мога да те оставя да опиташ - каза накрая. - Ще ти се пада.

Рупърт изцъка нетърпеливо с език.

- Не бъди идиот, Джейми. Колкото до теб, моме - и се обърна към мен, - не е защото жените са глупави, макар че някои определено са. Просто са по-малки.

- А? - Изгледах го глуповато. Джейми изсумтя и извади пистолета. Отблизо изглеждаше огромен - почти четирийсет сантиметра посребрено огнестрелно оръжие, от дръжката до дулото.

- Виж - каза той и ми го показа. - Хващаш тук, подпираш го на предмишницата си и се прицелваш оттук. И когато натиснеш спусъка, рита като муле. По-висок съм от теб с трийсет сантиметра, по-тежък съм с трийсет килограма и знам какво правя. Ожулва ме, когато го използвам - теб ще те събори, ако преди това не ти разбие лицето.

Завъртя пистолета и го върна на мястото му.

- Бих ти позволил да опиташ - рече той и вдигна вежда, - но те предпочитам с всичките ти зъби. Имаш хубава усмивка, сасенак, дори да не си винаги лесна.

Смирена от тези думи, приех без възражения преценката на мъжете, че дори по-лекият къс меч бе твърде тежък за мен. Малката сгиан дху, камата, която се държеше в чорапа, им се стори приемлива и ми дадоха една такава, закривена и остра като скалпел, от десетсантиметрово черно желязо, с къса дръжка. Упражнявах се да я вадя от скришното й място, докато мъжете наблюдаваха критично - накрая можех да дръпна полата си нагоре, да сграбча ножа и да застана правилно приведена, а камата бе готова за удар отдолу нагоре към гърлото на врага.

Накрая ме приеха за начинаещ боец с нож и ми позволиха да седна за вечеря сред поздравления - с едно изключение. Мърто клатеше глава неубеден.

- Единственото добро оръжие за жената е отровата.

- Може би - отвърна Дугал, - но не е най-добрият избор лице в лице.

19. ВОДНИЯТ КОН

Следващата нощ лагерувахме на бреговете над Лох Нес. Странно се чувствах отново на това място - тъй малко се бе променило. Или по-скоро - толкова малко щеше да се промени занапред. Листвениците и елшите се бяха раззеленили още повече, но защото бе средата на лятото, а не късна пролет. Цветята вече не бяха бледорозовите и бели глог и теменужки, а по-яркото златистожълто на прещипа и зановеца. Небето бе по-тъмно синьо, но повърхността на езерото си бе същата - синьо-черно, което улавяше отраженията от бреговете и ги обрисуваше като картина в приглушени цветове под опушено стъкло.

Далеч напред се виждаха дори няколко лодки. Когато едно от тях обаче се приближи, видях, че е върбова лодка с опъната по рамката й обработена кожа, а не тънък дървен съд, с какъвто бях свикнала.

И тук се усещаше същата остра миризма, която властваше над всяко езеро - смесица от зеленина, жива и гниеща, прясна вода, мъртви риби, топла кал. И най-вече в цялото място се спотайваше странност. И мъжете, и конете сякаш я усещаха и атмосферата в лагера бе по-кротка.

Намерих удобно място за постелята ни с Джейми и се упътих към езерото, за да измия лицето и ръцете си преди вечеря.

Брегът рязко се спускаше и накрая се превръщаше в купчина скали, които оформяха нещо като дига. Тук долу бе много спокойно и бивакът нито се виждаше, нито се чуваше. Седнах под едно дърво, за да се насладя на няколко мига покой. След бързия ми брак с Джейми вече не ме следяха постоянно.

Мързеливо късах цветове от един нисък клон и ги пусках да плават в езерото, когато забелязах, че вълничките по скалите се усилват, сякаш подгонени от прииждащ вятър.

На около три метра от мен над повърхността се подаде огромна сплескана глава. Водата се оттичаше от отвесната перка, която следваше извивките на гъвкавия врат. Водата се вълнуваше на много метри зад подалата се глава и тук-там зървах движение на огромна форма под повърхността. Главата не помръдваше.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)