В капана на времето [bg]

Светлината ми подейства успокояващо; колкото и жалка гледка да разкри, поне прогони сенките, които заплашваха всеки миг да се превърнат в нови опасности.

Мери беше коленичила, превита надве. Стискаше главата си с ръце и трепереше, но в пълна тишина. Едната ѝ обувка лежеше на паветата и сребърната тока блещукаше на люлеещата се светлина на фенера.

Алекс се наведе до нея като страховита черна птица.

— Госпожице Хокинс! Мери! Госпожице Хокинс! Добре ли сте?

— Браво, чудесен въпрос! — сопнах се аз, когато тя изстена и се отдръпна от него. — Естествено, че не е добре. Току-що я изнасилиха. — С огромни усилия се отлепих от стената, тръгнах към тях и с клинично безразличие забелязах, че коленете ми треперят.

В следващия миг те ме предадоха напълно, защото една огромна, подобна на прилеп фигура се спусна на крачка пред мен и се приземи с тътен.

— Я виж кой ни връхлетя! — извиках аз и започнах да се смея истерично. Две големи ръце ме стиснаха за раменете и ме разтърсиха хубавичко.

— Тихо, сасенак — каза Джейми. Очите му блестяха страховито на светлината на фенера. Той се изправи и гънките на синьото му кадифено наметало се спуснаха отново по раменете, когато протегна ръце към покрива, от който беше скочил. Успя да се хване за стрехата и се изпъна на пръсти

— Хайде, слизай, де! — рече нетърпеливо. — Стъпи на раменете ми и се плъзни по гърба ми. — Чу се стържене на керемиди, после една черна фигурка се спусна предпазливо и се плъзна по него като маймунка.

— Браво, Фъргъс. — Джейми го потупа небрежно по рамото и дори на слабата светлина видях как детето се изчерви от удоволствие. Джейми огледа пейзажа с око на тактик и ѝ изпрати момчето в края на алеята, за да чака стражарите. След като се погрижи за това, клекна пак до мен.

— Добре ли си, сасенак?

— Много мило, че питаш — отвърнах любезно. — Да, добре съм, благодаря. Тя обаче не е добре. — Махнах към Мери. Още беше свита на топка, трепереше и избягваше опитите на Алекс да я погали.

Джейми почти не я погледна.

— А къде е Мърто, по дяволите?

— Ей там. Помогни му.

Той тръгна към канавката, където Мърто се търкаляше като превъзбудена гъсеница и приглушено бълваше мръсотии на три езика.

Джейми извади ножа си и с не особено голяма предпазливост към съдържанието разряза чувала открай до край. Мърто се изсипа от отвора. Част от острата му черна коса беше прилепнала към главата благодарение на помията, в която беше захвърлен. Другата част стърчеше право нагоре и придаваше още по-яростен вид на почервенялото му войнствено изражение, подпомагана от голямата лилава цицина на челото и бързо посиняващото око.