Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 149
Перейти на страницу:

71

Малоун задържа вниманието си върху жената, която си пробиваше път между скамейките. Мъжът, на когото беше крещяла, се втурна след нея, после обърна гръб на олтара и се понесе към главния портал. Беше облечен с тънък найлонов шлифер, разкопчан на гърдите. Малоун не забеляза нищо подозрително. Очите му отново опипаха тълпата.

Сравнително бързо откри Дългия нос с раницата, който си проби път между богомолците пред олтара, коленичи и се прекръсти. После Малоун забеляза Мургавия, който излезе от сянката на страничния трансепт, разбута хората пред себе си и спря пред плюшените въжета, които не позволяваха достъп до олтара. Не му хареса онова, което видя. Пъхна ръка под якето и стисна ръкохватката на пистолета.

Сам видя как Лайън стреля по посока на Меган и чу острия звук на рикоширалите в камъка куршуми. Надяваше се това да означава, че са пропуснали целта си. После в църквата се разнесе друг, различен шум. Последван от още един.

Ашби видя как сгъваемите столове се стовариха върху Лайън. Изненадан от нападението, терористът изгуби равновесие и се олюля. То беше дело на Каролайн, която се беше възползвала от раздвоението на вниманието му. После тя бързо се скри в мрака. Лайън успя да остане на крака. В следващия миг осъзна, че Каролайн е изчезнала. Пистолетът му се насочи в гърдите на Ашби.

— Прав беше, като каза, че само тя знае мястото — каза южноафриканецът. — А това означава, че нямам нужда от теб.

Подробност, която беше убягнала от вниманието на Каролайн.

— Върни я обратно!

— Каролайн, върни се! — извика в мрака Ашби. За пръв път в живота му някой се прицелваше в него. Усещането беше смразяващо. И никак не му хареса.

— Върни се, моля те!

Торвалдсен видя как Каролайн Дод запраща столовете към Лайън, а после изчезва в мрака към западния трансепт. Очевидно беше решила да използва за прикритие редицата саркофази и се приближаваше към него. Друг път за бягство нямаше, тъй като далечният трансепт се намираше твърде близо до Питър Лайън и беше много по-добре осветен.

Очите му бяха свикнали с тъмнината и той предпочете да остане на място. Но без да изпуска от поглед Лайън и Ашби. После я видя. Тъмна фигура, която безшумно се промъкваше към него. Или по-скоро към отворените врати, зад които вилнееше бурята. Към единствения изход.

Бедата беше там, че и Лайън го знаеше.

Пръстите на Малоун стиснаха ръкохватката на беретата. Не искаше да стига до крайности, но беше твърдо решен да застреля Мургавия, ако се наложи.

Мишената стоеше на десетина метра от него. Малоун не го изпускаше от очи, готов за мигновена реакция. Една жена се приближи до Мургавия, хвана ръката му и нежно го целуна по бузата. На лицето му се изписа изненада, последвана от широка усмивка. Двамата започнаха да си говорят нещо. После, хванати за ръце, тръгнаха обратно към изхода. Пръстите на Малоун се отпуснаха. Фалшива тревога.

Литургията започна и погледът му отново се насочи към нефа. Почти веднага зърна Дългия нос, който си пробиваше път към централната пътека. Малоун беше готов да заповяда незабавна евакуация, но по всичко личеше, че тревогата му щеше да се окаже напразна. Една жена се изправи от мястото си на скамейката, на която доскоро седеше Дългия нос, и размаха ръце да привлече вниманието му. Онзи я видя, но продължи към пътеката. Жената грабна раницата от стола до себе си и хукна след него.

Малоун остана в трансепта. Дългия нос се обърна, изчака жената да го наближи, а после изтръгна раницата от ръцете й и я запрати обратно. Черната раница се плъзна по мраморния под и спря пред стъпалата, които водеха към олтара. Без да губи нито секунда, Дългия нос хукна към изхода.

В съзнанието на Малоун изплуваха картините от инцидента в Мексико Сити. Трябваше да направи нещо.

72

Торвалдсен чакаше приближаването на Каролайн Дод, която се придвижваше към южния портал на базиликата, като ловко използваше многобройните ниши в каменната стена. Той приклекна, продължавайки да стиска пистолета. Свободната му ръка се протегна напред, готова да сграбчи жертвата. Не можеше да й позволи да избяга. В продължение на цяла година беше прослушвал записите на разговорите й с Ашби. Явно не знаеше много неща, но не беше невинна.

Той се притисна към късата страна на мраморния саркофаг, украсен с изящна ренесансова резба. Дод се насочваше към дългата му страна, използвайки за прикритие статуята зад него. И двамата бяха скрити зад високата колонада. Торвалдсен изчака жената да се изравни с него, после я сграбчи за врата и притисна длан към устата й. Събори я на пода, опря дулото в шията й изсъска:

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)