Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Беше го виждал на живо едва няколко пъти, но те се оказаха предостатъчни да се увери, че прозвището е повече от заслужено. Този едър грубоват нурландец почти не говореше, но начинът, по който фиксираше с очи, определено не допринасяше за душевния покой на нещастниците, попаднали под зрителния му прицел. „Примитивен провинциалист без възпитание, образование и каквато и да било юридическа подготовка — разсъждаваше началникът във Векшо, а по гръбнака му пролазиха ледени тръпки. — И все пак вероятно е най-добре да му се обадя лично“, прецени той и без да мисли, набра номера на някогашния си състудент, валиден допреди седмица.
— Да, моля — обади се суровият глас на Юхансон в другия край на линията.
ШГДКП Ларш Мартин Юхансон не беше единственият, получил обаждане. По същото време началникът на ГИПИ, комисар Пер Йонсон, се обади на колегата си Бекстрьом, за да му предложи услугите си във връзка с ДНК находките в откраднатата кола, за които току-що научил. Тези находки му откриха отлична възможност по изискан начин да си върне на Бекстрьом за грубиянските забележки, които същият този Бекстрьом избълва при последната им среща.
— Не разбирам какъв е проблемът — Юхансон прекъсна началника във Векшо, след като в продължение на няколко минути беше принуден да слуша многословните му тиради. — Нали твоите хора ръководят предварителното следствие? Останал съм с впечатлението, че Бекстрьом и другите колеги от Стокхолм само помагат.
„Присъствието на Бекстрьом наистина е голяма беля, но ще се заема с нея по-нататък“, помисли си Юхансон.
— По принцип е така — потвърди началникът във Векшо. — Ръководител на предварителното следствие е един от най-надеждните ми и опитни колеги.
— Радвам се да го чуя. Предай на момчетата ми да се държат прилично, защото иначе ще се разправяме по друг начин. Ако държиш да си ги прибера, само го искам черно на бяло.
— Не, не — запротестира началникът във Векшо. — В никакъв случай. Вършат си работата много съвестно — увери го той и усети как по дланите му избива ледена пот.
— Добре тогава.
„Колко ужасно примитивен тип!“, възмути се наум началникът във Векшо.
— Поправѝ ме, ако греша, Пеле — каза Бекстрьом, който се намираше във великолепно настроение. — Обаждаш се да ме питаш дали ти и смешниците ти от архива можете да помогнете на мен и колегите ми да прозрем нещо, което ни е убягнало.
— Тези думи са твои, Бекстрьом, не мои — отвърна неутрално Йонсон. — Обадих се да предложа експертната ни помощ във връзка с ДНК находката в онзи автомобил.
— Аха, разбирам. Звъниш ми, за да ме попиташ дали можеш да ни помогнеш да прозрем нещо, което ни е убягнало.
— Ако предпочиташ този израз — да.
— Отговорът ми е „не“. Повтарям: НЕ — заяви Бекстрьом със силен и ясен глас и си изключи телефона, защото от години се бе убедил, че това е най-ефективният начин да прекратиш разговор, особено ако разговаряш с човек като колегата Йонсон. „Добре го подредих малкия Пеле Йонс.“
56
На следващия ден по-големият от двата вечерни вестника помести репортаж от погребението на Линда, озаглавен „СКРЪБТА ПО ЛИНДА“. Текстът и снимковият материал явно не бяха дело на хора от редакцията на медията. Репортажът беше издържан в спокоен стил. Макар и пропит с дълбоко съчувствие, звучеше като кой да е възпоминателен текст. На придружаващите го зърнести, размазани снимки не личаха ясно лицата на опечалените. Имената на репортера и фотографа не фигурираха в списъка с щатните сътрудници на вестника. Не бяха известни, а статията не беше придружена с обичайното каре с техни снимки. Това пораждаше неизменно учудване, още повече че материалът заемаше едно от челните места в изданието.
Скандалната новина се намираше на съседната страница и цъфтеше на рекламния афиш на вестника: „РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ГЛЕДАЛИ ПОРНО ЦЯЛА НОЩ“. Подробна информация липсваше, но и без нея читателят веднага си създаваше впечатление от случилото се. Докато семейството и близките приятели на Линда, съсипани от мъка, са я изпращали до последния й пристан, полицаите от Главната дирекция, от които се очаква да заловят убиеца й, са зяпали порно в хотела.
— Нищо не схващам — хленчеше Рогершон, докато пътуваха към управлението. — Изобщо не съм си пускал порно.
— Зарежи тази история — успокои го Бекстрьом. — На кого му пука какви ги дрънкат тези проклети словесни лайнометци?!