Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Съдбата е неумолима — мрачно заяви друида, — и всичко завършва в сълзи.
— Нимю с вас ли е, лорд? — попитах аз и веднага разбрах по разтревожения поглед на Талиезин, че не е трябвало да задавам този въпрос.
Мерлин се вторачи в огъня. Пламъците захвърлиха жив въглен срещу него, и той се изплю в огъня, за да му върне злата воля.
— Не ми говори за Нимю — каза той след като плю. Доброто му настроение се бе изпарило и аз се почувствах неудобно, задето му зададох този въпрос. Той докосна черния си жезъл и въздъхна. — Тя ми е сърдита — обясни стария друид.
— Защо, лорд?
— Защото не стана както искаше тя, разбира се. Нали това обикновено гневи хората.
Друг пън пропука в огъня и пръсна искри в скута на Мерлин, които той с раздразнение изтупа от полите на дрехата си, след като отново плю срещу пламъците.
— Дърва от лиственица — измърмори той. — Прясно отсечената лиственица мрази огъня. — Мерлин мрачно се вгледа в мен. — Нимю не одобри идеята ми да доведа Гауейн да участва в тази битка. Смята, че е било напразно, и аз си мисля, че може би беше права.
— Но той ни донесе победата, лорд — казах аз.
Мерлин затвори очи и въздъхна, с което май искаше да каже, че съм по-голям глупак отколкото би могъл да понесе.
— Посветих целия си живот на едно нещо — каза след малко той, — На едно просто нещо. Исках да върна Боговете. Толкова ли е трудно да се разбере това? Но за да направиш нещо, каквото и да е, добре, ти трябва цял живот, Дерфел. На глупаци като теб им е все едно — ти можеш да пропиляваш живота си, служейки като магистрат един ден и като копиеносец на следващия, и когато всичко свърши какво ще си постигнал? Нищо! За да промениш света, Дерфел, трябва да имаш една-единствена цел. Артур е много близо до това, не мога да не му го призная. Иска да спаси Британия от саксите, и вероятно го е постигнал поне за известно време, но те все още съществуват, и ще се върнат. Може би не и докато аз съм жив, може би дори не и докато ти си жив, но твоите деца и децата на твоите деца ще трябва пак да водят тази битка отначало. Има само един път към истинската победа.
— Пътят на Боговете — казах аз.
— Пътят на Боговете — съгласи се той, — и това бе делото на моя живот. — Мерлин се загледа в черния си друидски жезъл, а Талиезин седеше тихо до него и го наблюдаваше. — Като дете ми се яви сън — тихо проговори друидът. — Отидох в пещерата на Карн Игли и сънувах, че имам криле и мога да летя толкова високо, че виждах целия Британски остров, а той беше толкова красив. Красив и зелен и обграден от гъста мъгла, която държеше всичките му врагове на разстояние. Благословеният остров, Дерфел, островът на Боговете, единственото място на света, което ги заслужаваше, и от както сънувах това, Дерфел, този остров е единствената ми мечта. Искам да върна благословения остров. Искам да върна обратно Боговете тук.
— Но — опитах се да го прекъсна.
— Не ставай смешен! — викна той, което накара Талиезин да се усмихне. — Мисли! — помоли ме Мерлин. — Делото на моя живот, Дерфел!
— Мей Дун — тихо промълвих аз.
Той кимна. В далечината пееха, навсякъде горяха огньове. Ранените викаха в тъмното, където кучета и мародери търсеха плячка сред мъртви и умиращи. Призори тази войска щеше да се събуди пияна сред ужаса на бойното поле след битка, но засега воините пееха и се наливаха с плячкосаното пиво.
— На Мей Дун — заговори пак Мерлин, — бях толкова близо. Много близо. Но бях прекалено слаб, Дерфел, прекалено слаб. Твърде много обичам Артур. Защо? Той не е остроумен, разговорът с него е скучен като разговора с Гауейн, и освен това е абсурдно предан на добродетелта, но аз го обичам. Ти също. Слабост, знам. Хитрите хора ми доставят удоволствие, но аз харесвам честните. Възхищавам се на простата сила, нали разбираш, и на Мей Дун позволих на тази слабост да надделее над разума.
— Гуидър — казах аз.
Той кимна.
— Трябваше да го убием, но знаех, че няма да мога да го направя. Не и сина на Артур. Това бе ужасна слабост.
— Не.
— Не ставай смешен! — уморено каза той. — Какво е животът на Гуидър в сравнение с Боговете? Или пък поставен редом с възстановяването на Британия? Нищо! Но аз не можах да го направя. О, аз си имах извинения. Свитъкът на Каледин е съвсем ясен, там пише, че трябва да се принесе в жертва „синът на краля на тази страна“, а Артур не е никакъв крал, но това си е чисто шикалкавене. Ритуалът изискваше смъртта на Гуидър, а аз не можах да се заставя да го убия. Не ми беше трудно да убия Гауейн, дори ми достави удоволствие като сложих край на бръщолевенето на този девствен глупак, но Гуидър е друго нещо, така ритуалът остана недовършен — Мерлин беше съкрушен, прегърбен и нещастен. — Провалих се — добави той мрачно.