Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Имайте ми вяра за това — казваше той тихо, но с плам, — оставете на мен, кралю господарю.
В този миг вдигна очи и ме видя. Беше епископ Сенсъм, наскоро освободен от пленничество и възстановен на предишния си пост както бе обещал Артур на Тюдрик. Той като че ли се изненада като ме видя, но успя страдалчески да се усмихне.
— Лорд Дерфел — каза той и предпазливо отстъпи от ръба на басейна, — един от нашите герои!
— Дерфел! — изрева мъжът на стъпалото и аз видях, че бе Енгас Мак Ейрем, който стана да ме приветства с мечешка прегръдка. — За първи път прегръщам гол мъж — каза кралят на Черните щитове, — и не виждам нищо привлекателно в това. Освен туй за първи път се къпя. Мислиш ли, че това ще ме убие?
— Не — отговорих аз и хвърлих поглед към Сенсъм. — Имате странна компания, кралю господарю.
— Вълците имат бълхи, Дерфел, вълците имат бълхи — измърмори Енгас.
— И за какво трябва да ти се довери кралят? — обърнах се аз към Сенсъм.
Сенсъм не отговори и самият Енгас имаше необичайно глупав вид.
— Светилището — рече той най-накрая. — Добрият епископ казваше, че ще уреди нещата така че моите хора да могат известно време да използват храма. Нали така, епископе?
— Точно така, кралю господарю — съгласи се бързо Сенсъм.
— И двамата не ставате за лъжци — казах аз и Енгас се засмя. Сенсъм ми хвърли враждебен поглед и се отдръпна още по-далеч от ръба на басейна. Бе свободен само от няколко часа и вече заговорничеше.
— За какво ви говореше той, кралю господарю? — притиснах аз Енгас, който ми харесваше като човек. Прост, силен, мошеник, но много добър приятел.
— Ти за какво мислиш?
— За дъщеря ви — предположих аз.
— Малка красавица, нали? — каза Енгас. — Твърде слаба, разбира се, и ъкълът й е като на разгонена кучка. Странен свят е този, Дерфел. Създавам синове тъпи като волове, а дъщерите ми са стръвни като вълци — той замълча, за да кимне на Сеграмор, който ме бе последвал през басейна. — И така какво ще стане с Арганте? — попита ме Енгас.
— Не знам, лорд.
— Артур се ожени за нея, нали?
— Дори в това не съм сигурен — признах аз.
Той ми хвърли остър поглед, после се усмихна, разбрал какво исках да му кажа.
— Тя твърди, че бракът им върви съвсем нормално, но какво друго би могла да каже. Не бях сигурен дали Артур наистина искаше да се ожени за нея, но аз настоях. Едно гърло по-малко, нали разбираш — обясни Енгас и замълча за миг. — Работата е там, Дерфел — продължи той, — че Артур не може просто така да я върне в Демеция. И без нея имам твърде много дъщери. Половината време дори не знам кои са мои и кои не са. Ти нямаш ли нужда от съпруга? Ела в Демеция да си избереш, но те предупреждавам, че всичките са като нея. Хубави, но с много остри зъби. И така какво ще прави Артур?
— Сенсъм какво предлага? — попитах аз.
Енгас се направи, че не е чул въпроса ми, но аз си знаех, че ще ни каже накрая, защото не беше от хората, които можеха да пазят тайни.
— Просто ми напомни, че някога Арганте бе обещана на Мордред — призна си той.
— Така ли? — попита изненадан Сеграмор.
— Говореше се за това преди известно време — казах аз. Самият Енгас говореше за такъв брак, защото отчаяно се стремеше по какъвто и да било начин да заздрави съюза си с Думнония, която бе най-надеждната закрила за Демеция срещу Поуис.
— И ако бракът й с Артур не се е развил както трябва, разбираш какво искам да кажа — погледна ме Енгас, — тогава Мордред може да бъде някаква утеха, нали?
— То пък една утеха — мрачно се намеси Сеграмор.
— Тя ще бъде кралица — напомни му Енгас.
— Вярно — съгласих се аз.
— Значи идеята не е лоша — безгрижно заключи Енгас, макар да подозирах, че всъщност бе подкрепил тази идея с целия си плам. Един брак с Мордред щеше да е лек за наранената гордост на Демеция, но освен това щеше да задължи Думнония да защитава родината на своята кралица. Според мен предложението на Сенсъм бе най-лошата идея, която бях чул през целия ден, защото много добре си представях какви неприятности можеше да създава комбинацията Мордред — Арганте, но си замълчах.
— Знаеш ли какво й липсва на тази баня — попита Енгас.
— Кажете вие, кралю господарю.
— Жени — изкиска се той. — А къде е твоята жена, Дерфел?
— В траур е — отвърнах аз.
— О, за Кунеглас, разбира се! — Кралят на Черните щитове сви рамене. — Той никога не ме е харесвал, но аз го харесвах. Рядко се срещат хора като него дето толкова да вярват на обещания!