Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— По време на това пътуване ще имам нужда от теб само за да задоволя плътските си страсти. Следователно, ако искаш да дойдеш с мен, ще трябва да поемеш и тази задача. Разбра ли ме добре?
Дъхът й секна и минаха няколко секунди, докато се окопити.
— Да разбирам ли това като заплаха?
— Не, като предупреждение. Последно при това! — Той се усмихна. — Само Бог знае защо. Не съм имал жена, откакто напуснах Марсилия и в момента съм толкова наежен, колкото твоят сладострастен дук дьо Грамон.
— Той не беше мой. Той беше любовник на майка ми.
— За което съм му безкрайно благодарен. Но дори да беше посещавала леглото на всеки царедворец от Версай, пак щях да те поканя в моето.
— Би било твърде неблагоразумно. Дребната шарка мореше много хора тогава.
— В сегашното ми състояние това изобщо няма да ме спре, повярвай ми.
— Много неразумно! Един нищожен миг на наслада, а сетне… — Тя спря неочаквано и пое дълбоко дъх. Чувстваше, че думите й са напълно безсмислени, тъй като в действителност усещаше само тръпка между бедрата си и горещина, която се надигаше към бузите й.
Жан Марк отправи сериозен поглед към нея.
— Не го прави. Жулиет! Намирам се в невероятното положение да ти угаждам за нещо, което според мен не се подразбира от само себе си. За първи път в живота си се опитвам да обуздая желанията си и да те пощадя. Това съвсем не е малка жертва от моя страна. — Той спря, изглежда, за да се убеди, че се е овладял. — Ти беше права. Никога не съм обичал нито една жена и освен това нямам намерение да обичам. За мен всичко е една игра, която, щом започна, трябва да спечеля, и никога не се отказвам, преди да съм я спечелил. Послушай съвета ми, плюй си на петите и беж да те няма. Ако не искаш нашата връзка да се превърне в сладострастна клопка, остани във Вазаро. — Той се изкачваше нагоре по стълбите. — А в случай, че решиш да дойдеш с мен, съветвам те изобщо да не вземаш със себе си отвратителната нощница, към която изглежда имаш особено предпочитание. Точно нея най-напред ще изхвърля зад борда!
— Кой е този? — попита Мишел.
Катрин хвърли още две рози в кошницата, преди да погледне към билото на хълма, накъдето сочеше ръката на Мишел.
Франсоа Ечеле стърчеше там като дърво и се взираше в Катрин.
— Това е Франсоа Ечеле, един от парижките гости.
— Знам това. Той беше тук и в деня, когато ти се подхлъзна и падна, но какъв ти е на теб?
— Вече ти казах.
— Той страшно се беше разгневил на мосю Филип — каза Мишел. — Даже си помислих, че иска да го убие, задето ти е причинил болка.
— Заблуждаваш се, хич не го е грижа за мен. — И все пак този мъж беше нейният съпруг, както малко потиснато й подсказа нейната памет. Макар и не в очите на Бога, но все пак в очите на Френската република. Споменът за оня ден се беше разсеял и беше заприличал на обикновена травма като всичко останало, което се беше случило, след като в онази паметна утрин погледна от прозореца на каретата и видя цветята. Вазаро беше сега нейната единствена действителност.
— Той те чака. По-добре иди при него — каза Мишел. — Убеден съм, че ще стои там, докато не отидеш.
Катрин се усмихна.
— Е, никак няма да ни хареса, ако пусне там корени. Ще бъде доста трудно да го извадим оттам, ако някой ден решим там горе да садим цветя. — Тя тръгна покрай редовете. — Ще се върна скоро, Мишел.
Той не отвърна нищо, а като се обърна, тя видя, че Мишел замислено е вперил поглед във Франсоа.
— Жулиет ми каза, че си тук. Не очаквах да те заваря в толкова добро състояние — каза Франсоа, когато тя застана пред него. Погледът му бавно се местеше от дебелата плитка към дървените обуща на краката й. — Мислех, че все още…
— Слаба и изнемощяла ще вардя леглото, така ли? Не, аз съм отново на крака.
— Виждам. — Погледът му остана прикован в лицето й. — Сънуваш ли още лоши сънища?
Тя потръпна.
— Вече бях забравила, че и ти знаеш за тази глупост. Съжалявам, че съм била такова бреме за всички. — Паузата беше достатъчна, за да промени темата. — Щастлива съм, че поне ти платиха добре заради мен.
— Много добре — съгласи се той равнодушно. — Но ти не ми отговори на въпроса. Преследват ли те още кошмарите?
— Само понякога, но едва ли може да се очаква друго. От последния кошмар е изминала вече цяла седмица. — Настойчивият му поглед я притесни и смути, и затова побърза да каже: — От Жулиет научих, че днес потегляш за Испания.
Франсоа кимна.
— Ще отплаваме в полунощ.
— В такъв случай вероятно ще искате да тръгнете доста рано. Ще заръчам вечеря за петима.