Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Жан Марк, ти не постъпи добре — каза Катрин с леден глас. — В края на краищата той е гост в моя дом!
— Скъпа Катрин, щеше ли да е по-добре, ако бях изчакал до Кан и го бях оставил да лежи в някоя тъмна уличка, където крадците можеха да го оберат и да го убият?
— Не, но това, което стори, също не е правилно…
— Дантон го прати по петите ми, за да ме следи отблизо. Аз няма да тръгна да търся „Вихрения танцьор“ само за да ми го отнеме после някой и да го поднесе на републиката. Au revoir, Катрин, кажи на Жулиет, че аз… — Той спря по средата. — По всяка вероятност няма да имаш възможността да й кажеш нищо, след като открие, че съм тръгнал към пристанището без нея. Когато кипи от гняв, езикът й е остър като нож.
С тези думи той напусна салона, а веднага след това Катрин дочу и хлопването на входната врата.
Глава седемнадесета
Късно вечерта „Bonne Chance“ излезе от пристанището в Кан.
— Не можах да разбера причината за тази прибързаност. Надявам се, знаете, че оставихте половината от стоката в складовете, Жан Марк — каза капитан Симон дьо Ло. Свирепият му поглед беше насочен към крайбрежната ивица. — Това пътуване няма да си плати разноските.
— Ще си ги плати и още как! — Жан Марк хвърли на Симон бегла усмивка. — Би могло да излезе най-печелившото пътуване в дългогодишната ни съвместна дейност.
— Нещо не разбирам.
— Свали ме колкото се може по-бързо на брега край Ла Ескаля и аз ще бъда доволен.
Облегнат на перилото, Симон сви рамене.
— Е, щом като на всяка цена искате така. — Той понечи да тръгне нагоре към мостика, но се извърна. — Ах, да, впрочем жената я пратих долу във вашата каюта.
Жан Марк се втрещи.
— Жената ли?!
— Ами… мадмоазел дьо Клеман. Тя се качи на борда още рано следобед — той направи гримаса. — През цялото време седеше на палубата и рисуваше матросите, които товареха кораба. Ако е необходимо да вземате със себе си жена на борда, то бих ви помолил да си избирате такава, която да не иска от екипажа ми да прекъсва работата си и да й позира. Щях да успея да натоваря всичко, ако… — Той престана да се оплаква, когато забеляза лицето на Жан Марк. — Вие съвсем ли не сте я очаквали?
Жулиет! Жан Марк усети как нещо се сви в слабините му и стисна по-здраво перилото на борда. Желанието, което моментално пламна у него, беше толкова бурно, че сякаш го смаза под тежестта си и му отне говора.
— Да!
Дълбоко в душата си се беше надявал, че Жулиет няма да се предаде. Обстоятелството, че в момента се намира на борда, го изпълни със стихийна смесица от чувства, които предпочиташе да не изяснява по-подробно. Наслаждението и възбудата от предстоящото предизвикателство можеше да приеме, но не и радостта, която мигновено го обзе. Тя трябваше да бъде потисната.
— Напротив, очаквах я. Но се удивих малко.
Рунтавите, сиво-черни вежди на Симон се свиха.
— Тя не е от онзи тип, който обикновено предпочитате, Жан Марк.
— Да, не е. — Жан Марк се обърна и тръгна по палубата към кабината на корабопритежателя. — За обикновено и дума не може да става!
Жулиет се беше разположила уютно в каютата и се беше задълбочила в скиците си. Но когато Жан Марк пристъпи прага на кабината, дойде краят на уюта и на негово място се появи напрежението. Както винаги лицето му беше сериозно, но зад неразгадаемата му усмивка тя предусещаше заплашителна смяна на настроението. Бързо сведе погледа си към силуета на някакъв матрос, влачещ бъчва с вино на борда, и се престори, че слага последните щрихи.
— Добър вечер, Жан Марк, очаквах те много по-късно. Е, успя ли да се отървеш от Франсоа?
— Да, беше доста просто. Една щипка лауданум в чашата му с вино и готово! — Той затвори вратата и се облегна на нея. — Да се освободя от теб очевадно е много по-трудно!
— Изненадан ли си, че ме виждаш?
— Не.
— Капитан дьо Ло ми харесва. Вечен недоволник, наистина, но знае какво иска и никому не цепи басма. Знаеш ли, заплаши ме, че щял да ме заключи в каютата, ако не съм престанела да се меся в работата му. Много тактично от негова страна, не мислиш ли?
— Ти направи грешка! Да те оставя на мира, ми струваше повече усилия, отколкото подозираш, а аз не смятам да го правя повторно. Онова, което ти казах, го мислех сериозно, Жулиет.
Тя си наложи да го погледне и тутакси съжали, че се осмели да го стори. Беше почти невъзможно да се преструва на равнодушна, когато той я гледаше така втренчено. Това не беше оня Жан Марк, който я беше държал в прегръдките си в градината на Кралския площад и се беше опитвал да смекчи болката й. Този мъж беше възбуден като жребец и не криеше своята чувственост.