Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
По споразумение между съюзниците от НАТО „Нимрод“ от Кралските военновъздушни сили си остана единственият самолет в небето над „Фрея“. Той непрекъснато описваше кръгове, наблюдаваше и регистрираше и изпращаше снимки в базата всеки път, когато имаше нещо за отбелязване. Оттам снимките веднага се препращаха в Лондон и в столицата на съответната страна.
Съюзническото споразумение за „Нимрод“ не се разпростираше върху надводните кораби. Всяка от крайбрежните страни искаше да има на място наблюдател от собствения си флот. Късно следобед френският лек крайцер „Монткалм“ се приближи безшумно откъм юг и хвърли котва точно на пет морски мили от „Фрея“. От север, където бе патрулирала около Фризките острови, дойде холандската ракетна фрегата „Бреда“, която се спря на шест морски мили северно от безпомощния танкер. Към нея се присъедини германската ракетна фрегата „Брюнер“ и двете фрегати застанаха на пет кабела разстояние една от друга. Те започнаха да наблюдават мъглявия силует на южния хоризонт.
От шотландското пристанище Лейт, където се намираше на приятелско посещение, корабът от Кралските военноморски сили „Арджил“ отплава спешно и когато първите звезди се появиха на безоблачното небе, се установи западно от „Фрея“. Той беше въоръжен с управляеми ракети лек крайцер, имащ водоизместимост под 6 000 тона. На борда си носеше батареи с ракети „Екзосет“. Неговата модерна газова турбина и парните му машини му бяха позволили да отплава незабавно още с получаването на заповедта, а намиращият се дълбоко в търбуха му компютър „Дейталинк“ беше свързан с „Дейталинка“ на „Нимрод“, който кръжеше на височина 4 500 метра в потъмняващото небе. На кърмата си носеше собствен хеликоптер „Уестланд Уесекс“.
Под водата хидролокаторните уши на бойните кораби обкръжаваха „Фрея“ от три страни. Над водата радарните скенери забърсваха морето непрекъснато. С „Нимрод“ над себе си „Фрея“ беше обгърната като пашкул с невидима пелена от електронни сигнали. Тя лежеше безмълвно и неподвижно, докато слънцето се канеше да залезе зад английския бряг.
Беше пет часа в Западна Европа, но седем в Израел, където западногерманският посланик помоли за лична среща с министър-председателя Бениамин. Голен. Веднага му бе напомнено, че съботата е започнала преди цял час и че министър-председателят като вярващ евреин се е прибрал в дома си да почива. Независимо от това неговата молба бе предадена, защото нито канцеларията на министър-председателя, нито той самият не бяха в неведение за станалото в Северно море. Всъщност веднага след обаждането на Тор Ларсен в 9,00 израелската разузнавателна служба, Мосад Алиях Бет, непрекъснато държеше Ерусалим в течение и след като по обед станаха известни исканията на нападателите към Израел, изложи становището си в подробни документи. Преди официалното започване на съботата в шест часа министър-председателят Голен ги бе прочел.
— Нямам намерение да прекъсвам Шабат и да се връщам в службата — каза той на помощника си, който му се беше обадил, за да му съобщи новината, — нищо че съм вдигнал тази слушалка. А е твърде далеч, за да дойда пеш. Помолете посланика да ме потърси лично.
Десет минути по-късно колата на западногерманското посолство се спря пред скромна къща в едно от предградията на Ерусалим. Когато влезе вътре, посланикът изглеждаше притеснен.
След традиционния поздрав „Шалом Шабат“ посланикът каза:
— Господин министър-председателю, за нищо на света не бих ви безпокоил през часовете на съботата, но ми се струва, че е допустимо да се наруши съботата, ако става дума за човешки живот.
Министър-председателят кимна:
— Допустимо е, ако е заплашен човешки живот — заяви той.
— Случаят е точно такъв — каза посланикът. — Предполагам, че сте осведомен за станалото на борда на супертанкера „Фрея“ в Северно море.
Министър-председателят беше повече от осведомен. Той беше загрижен, защото от обедните искания бе станало ясно, че терористите, които и да са те, в никой случай не могат да бъдат палестински араби, а можеха да се окажат дори еврейски фанатици. Но собствените му разузнавателни служби, външната Мосад и вътрешната Шерут Битачон, известна по инициалите си като Шин Бет, не бяха в състояние да установят изчезването на такива фанатици от постоянните им свърталища.
— Осведомен съм, господин посланик, и искам да изразя съболезнованията си към близките на загиналия моряк. Какво иска федералната република от Израел?
— Господин министър-председателю, Министерският съвет на моята страна е обсъждал въпроса в продължение на няколко часа. Въпреки че перспективата да се поддаде на шантажа на терористите е отблъскваща и въпреки че ако ставаше дума за чисто германски проблем, той може би щеше да се противопостави, в конкретния случай мнението е, че, изглежда, ще трябва да отстъпи.