Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Русо — който този път не го събуди, а и за да го проучи може би и да разбере по-добре навиците на госта си — не беше заключил вратата му вечерта. Той го чу да слиза и го проследи с поглед.

Видя Жилбер да излиза с хляба в ръка. Към него се приближи един бедняк. Русо видя как Жилбер му дава хляба, а после влезе у хлебаря, който току-що беше отворил магазинчето си, и си купи друг хляб. „Той ще иде в кръчмата — помисли Русо — и нещастните му десет су ще се стопят.“ Русо се лъжеше. Както вървеше, Жилбер изяде малка част от хляба си, а после спря до чешмата, която течеше в дъното на улицата, пи вода и изяде остатъка от хляба. После отново пи, изплакна уста, изми си ръцете и се върна. „Бога ми — каза си Русо, — мисля, че съм по-щастлив от Диоген122, след като намерих един човек.“

Жак като философ се възхищаваше от силата на човешката воля, която можеше да накара един младеж на осемнадесет години — с гъвкаво и силно тяло и страстен темперамент — да стои прегърбен в продължение на дванадесет часа над такава работа. Русо беше доловил лесно горещото желание, което изгаряше сърцето на младежа, но не знаеше дали беше породено от амбиция или от любов.

Жилбер претегли с ръка парите, които беше получил — монета от двадесет и четири су и монета от едно су. Той сложи едното су в джоба си — вероятно при другите, които му бяха останали от предишния ден, и стискайки с голямо задоволство монетата от двадесет и четири су в дясната си ръка, каза:

— Господине, вие сте моят господар, тъй като намерих работа при вас, дори ми давате безплатен подслон. Мисля, че няма да бъдете доволен от мене, ако направя нещо, без да ви уведомя.

Русо го изгледа учудено:

— Какво? — каза той. — Какво искате да направите? Имате други намерения вместо работата си за утре ли?

— Господине — каза Жилбер, — бих искал да отида в Сен Дьони.

— В Сен Дьони ли?

— Да. Госпожа дофината пристига утре в Сен Дьони.

— Смятах, че не обичате да зяпате подобни церемонии, млади приятелю — каза Русо. — Най-напред ми се стори, че презирате блясъка на абсолютната власт. Погледнете мен, когото вземате за пример. Вчера един принц от кралски произход дойде да ме убеждава да отида в двореца не както ще отидете вие, бедно дете, за да видите през рамото на някой френски гвардеец, повдигайки се на пръсти, как минава кралската карета, на която ще са окачени гербове като при светото тайнство, а за да застана до принцовете и за да видя усмивките на принцесите. Е, добре, аз — незначителният гражданин — отказах поканата на тази знатна особа.

Жилбер потвърди с глава.

— И защо отказах? — продължи Русо разпалено. — Защото човек не може да има две лица, защото ръката, която е написала, че кралската власт злоупотребява с властта, не може да иде да проси благоволението на един крал, защото аз, който зная, че всеки пищен празник лишава народа от малкото, което има, за да не се разбунтува, протестирам срещу тези празници, като не ходя на тях.