Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Джеруша стоеше мълчаливо до Мироу на безжизнения морски бряг, заслушана в далечния, пронизителен писък на прогонените хищни птици. Очите й неспокойно огледаха осеяния със смърт бряг, неспособни да погледнат към Мироу, застанал с пребледняло лице до нея. Това беше лов на нимфи… клане на голия бряг. Срещу него тя се бе възмущавала по принцип, без никога да се опита да стигне до същността му. Но Мироу мразеше самата същност.

Той се отдалечи от патрулния летателен апарат и тръгна по една пътека между осакатените тела на нимфите. Оглеждаше одраните, окървавени трупове с мазохистична подробност. Джеруша вървеше след него, като спазваше дистанция Стиснала зъби, тя се чудеше дали ще може отново да отвори уста. Видя го, че спря и се клекна до едно от телата. Отиде по-близо и видя, че не беше нимфа. Не беше и човек.

— Една. Една умряла Хрътка?

— Един умрял приятел. — Той вдигна безжизненото тяло на дилипа като заспало дете. Тя видя тъмното петно, което остана под него. Джеруша наблюдаваше, без нищо да разбира, как той пренесе тялото до края на водата, как нагази без колебание, как влезе навътре, докато студеното море достигна до гърдите му. И тогава той пусна изгнаника да се върне спокойно в дома си.

Когато излезе от водата, Джеруша свали палтото си и го метна на раменете му. Той кимна разсеяно. Тя си мислеше, че студът почти не го е докоснал. Изведнъж си спомни, че преди пет години един от контрабандистите на техника беше дилип.

— Тя сигурно също е мъртва — каза Мироу. Гласът му беше като стомана. Джеруша разбра, че няма никакви следи от Муун Даунтрейдър. — Старбък и неговите Хрътки, те са направили това. — Той посочи с ръка Думите му прозвучаха като проклятие. — Последният лов. На моя земя! — Стисна ръце в юмруци. И да ги остави така, да ги обезобрази, така да ги изложи на показ. Защо?

— Еъриенрод е заповядала — Истината я изгори като пламък, когато разбра причината, накарала Еъриенрод да се нахвърли срещу един чуждоземец, напълно непознат. Заради мен? Не, не… не заради мен!

Мироу се обърна към нея, сякаш нейната вина му подейства като фар.

— Това е престъпление срещу гражданин на Хийгемъни върху подарена му земя. — Гласът му обвини нея. — Ти видя това със собствените си очи, ти имаш пряка власт. Имаш ли право да обвиниш Старбък в убийство… командир?

Тя настръхна.

— Не зная. Вече не зная, Мироу. — Тя докосна служебната си значка на яката на палтото, пое дълбоко дъх. — Но се кълна в твоите богове и в моите, че ще направя всичко, което е по силите ми, това да стане. Еъриенрод унищожава всичко, до което се докосне, проклета да е! И аз ще й платя, дори ако трябва да умра за това! Няма да мине безнаказано. Тя се мисли за недосегаема, мисли, че ще бъде вечно кралица, но това няма да й се размине, дори ако трябва да умра!

— Вярвам ти, Джеруша — каза Мироу. Тя почувства как в гласа му постепенно заглъхна хладното обвинение към нея. — Но няма много време.

— Зная. — Джеруша погледна настрани, като бавно запечатваше в ума си гледката на убитите същества, чиято единствена вина бе животът. — Никога не бях виждала нимфа… — Тя стисна устни.