Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Последния път, когато Рон беше докаран с белезници от затвора, той получи смъртна присъда. Тогава беше на трийсет и пет — все още млад, с тъмна коса, спортна фигура и хубав костюм. Девет години по-късно той измина същия маршрут, но този път като старец с побеляла коса и несигурна походка, слаб като призрак и облечен в затворнически дрехи. Когато влезе в залата, Том Ландрит остана шокиран от вида му. На свой ред Рон много се зарадва да види „Томи“ горе, на съдийското място, издокаран с черна тога.

Когато Рон кимна за поздрав и се усмихна, съдията забеляза, че повечето му зъби липсват. Косата му беше на жълти кичури, оставени от никотина по ръцете му.

За да оспори искането на защитата, от страна на обвинението се яви Бил Питърсън. Самото провеждане на заседанието го дразнеше и той проявяваше очевидно презрение към участниците. Помощник на Марк Барет беше Сара Бонел, адвокатка от Пърсел, която щеше да му „осигурява гърба“ в новия процес срещу Рон. Сара беше опитен адвокат по наказателно право и Марк сериозно се осланяше на помощта й.

Не им отне много време да докажат тезата си. Рон беше първият свидетел и още през първите няколко секунди успя да озадачи всички присъстващи с репликите си. Марк го попита как се казва, а после двамата проведоха следния разговор.

Марк:

— Мистър Уилямсън, според вас има друг човек, който е извършил това престъпление, нали така?

Рон:

— Да, точно така. Той се казва Рики Джо Симънс и на 24 септември 1987 година е направил самопризнание в полицейското управление в Ейда. Знае се, че тогава е живял на Западна трета улица номер 323. Получих потвърждение, че на този адрес живеят и други граждани със същата фамилия — Кода и Деби Симънс.

Марк:

— И вие се опитахте да разпространите тази информация за Рики Симънс?

Рон:

— Казах на много хора за Симънс. Писах на Джо Гифърд и на Том и Джери Крисуел в погребалното бюро, тъй като знаех, че ако купуват паметник тук, в Ейда, ще трябва да се обърнат към Джо Гифърд, защото само той прави погребални паметници. А от цветарския магазин „Незабравка“ щяха да осигурят венците. Писах им на всичките. Писах и на компания „Соло“, където преди е работил. Писах и на стъкларския завод — и там е работил преди, и до бившите работодатели на починалата.

Марк:

— Да поспрем за малко. Защо според вас беше важно да се свържете с производителя на паметници?

Рон:

— Защото познавам Джо Гифърд. Когато бях малък, косях ливадата му заедно с онова хлапе Бърт Роуз, което живееше в съседната къща. Освен това знаех, че ако мистър Картър и мисис Стилуел ще купуват паметник оттук, от Ейда, ще го купят от Джо Гифърд, защото никой друг в града не прави погребални паметници. Израснал съм до неговата работилница.

Марк:

— А защо писахте на цветарски магазин „Незабравка“?

Рон:

— Защото знаех, че ако купуват цветята тук, в Ейда, при положение че мисис Стилуел е от Стоунуол, и ако купуват цветята тук, в Ейда, може би ще ги вземат от „Незабравка“.