![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Все пак живееше в Ейда, където всички се познаваха.
Ландрит беше популярен съдия. Имаше чувство за хумор, проявяваше човещина и разбиране, но беше строг и прецизен в съдебната зала. Въпреки че не беше убеден, че Рон е виновен, не беше и убеден, че е невинен. Както и повечето жители на Ейда, той също смяташе, че на това момче му хлопат една-две дъски. Но нямаше търпение отново да се срещне с него и да се увери лично, че новият процес ще се проведе честно и справедливо.
Убийството, извършено преди петнайсет години, оставаше неразкрито. Съдия Ландрит изпитваше голямо съчувствие към семейство Картър заради мъките, на които бяха подложени. Беше дошло времето въпросът да се реши окончателно.
В неделя, на 13 юли 1997 г., Рон Уилямсън напусна „Макалистър“ завинаги. Двама шерифи от окръг Понтоток го откараха до болницата във Винита. Началникът им шериф Джеф Елейс заяви пред един репортер от вестника, че затворникът се е държал прилично.
— Не ми докладваха за никакви проблеми — каза Глейс. — Но когато си с белезници, вериги на краката и усмирителна риза, и без това нямаш възможност да правиш много бели.
Рон за четвърти път влизаше в щатската болница. Включиха го в „предсъдебната програма“, в която преглеждаха и лекуваха обвиняемите, за да ги изправят пред съда.
Съдия Ландрит беше насрочил първото заседание за 28 юли, но после го отложи, докато изчакат експертизата на лекарите за състоянието на Рон. Въпреки че Бил Питърсън не възрази срещу отлагането, той не остави никакво съмнение какво мисли по въпроса за състоянието на Рон. В едно писмо до Марк Барет заяви следното: „По мое лично мнение той може да бъде съден според законите на щата Оклахома, а предишните му избухвания в съда бяха причинени просто от факта, че го съдят.“ Както и следното: „В затвора той се оправяше съвсем добре.“
Бил Питьрсън поддържаше идеята за ДНК тест. Никога не бе изпитвал каквито и да било съмнения, че Уилямсън наистина е убиецът на Картър, а сега това можеше да се докаже научно. Двамата с Марк Барет си разменяха писма, в които се заяждаха за подробностите — в коя лаборатория да се направят тестовете, кой за какво ще плати, кога да се започне и прочие, — но и двамата бяха „за“ извършване на тестове.
Състоянието на Рон се стабилизира. Всяко място, дори психиатричната клиника, беше по-добро за него от „Макалистър“. В щатската болница имаше няколко отделения и той беше настанен в най-строго охраняваното от тях, където на прозорците имаше решетки, а отвън се виждаше само бодлива тел. Стаите бяха малки, запуснати и не особено приветливи, а охраняваното отделение беше претъпкано с пациенти. Рон извади късмет, че изобщо имаше стая; много от затворниците спяха на легла по коридорите.
Доктор Къртис Грънди, който веднага го прегледа, заключи, че Рон е неспособен да се яви в съда. Рон наистина осъзнаваше какви са обвиненията срещу него, но не беше в състояние да окаже помощ на адвокатите си. Доктор Грънди писа на съдия Ландрит, за да го уведоми, че след подходящо лечение Рон може би ще бъде в състояние да се изправи пред съда.
След два месеца доктор Грънди го прегледа отново. В подробния си доклад от четири страници до съдия Ландрит доктор Грънди определи, че Рон е: 1) в състояние да разбере в какво го обвиняват; 2) в състояние да се консултира с адвоката си и да му помогне рационално в изграждането на защитата; но 3) психически болен, така че се нуждае от допълнително лечение. „Пациентът трябва да продължи да получава психиатрично лечение по време на процеса, за да е в състояние, което позволява да бъде съден.“
В допълнение към това доктор Грънди определи, че Рон е безопасен, като заяви: „Според мен мистър Уилямсън няма да представлява пряка и сериозна заплаха за себе си или за околните, ако бъде освободен. В момента той твърди, че не изпитва желание за самоубийство или убийство. По време на престоя си в тази болница пациентът не е показал агресивно поведение нито към себе си, нито към околните. При все това тази оценка на риска се базира на поведението му в структурирана, безопасна околна среда и може да се окаже невалидна при други обстоятелства.“