Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— „… ангел ме докосна, ангел ме докосна…“ Нещо такова. Повтаря се все едно и също.
Дулси се вторачи в него, сякаш го бе заподозряла, че се занимава със съвършено странични проблеми.
— Никога не съм я чувала. С какво те заинтригува?
Усмихна й се с възможно най-чаровната си усмивка, сякаш искаше да й каже: „С удоволствие ще те откарам.“
— Нищо особено. Стори ми се позната, но не помня откъде. Значи в 22:00 — и се изключи.
— Код Делфи. Начало.
Беше шумът на реката. Странно, че с такъв остър слух като моя, снабден с най-добрата слухова апаратура, закупена с парите от съдебния процес — която в момента обработва информацията от очевидно най-добрата звуковъзпроизвеждаща апаратура, закупена с парите на Братството на Граала, — може да ме заблуди шумът от течаща вода.
Замислих се за новия си дневник и разбрах, че началото му е твърде песимистично. Надявам се, че един ден размишленията ми ще могат да бъдат възпроизведени, но обстоятелството, че отделям толкова време за собствената си история, означава, че някой друг, а не аз, ще бъде техният слушател. Може и да са му от полза, но не предават точното ми настроение. Трябва да звуча така, сякаш се надявам да ги възстановявам някога за себе си. И когато го направя, ще искам да ми напомнят как съм се чувствала точно в този момент.
Не мога да споделя кой знае колко за това, как се озовах в тази мрежа, защото си спомням съвсем малко. Охранителната система, каквато и да е тя, изглежда подобна на програмата за ловене на деца с нейното дълбоко хипнотизиращо въздействие, която по такъв ужасяващ начин описа Рени, разказвайки за виртуалния нощен клуб. Изглежда, оказва въздействие на подсъзнателно ниво и причинява принудителни физически ефекти. Лично аз си спомням само за усещане за нещо яростно и злокобно. Това очевидно е програма или мрежа, въздействаща върху нервната система, способна да умалява неимоверно много познатите ми неща. Откакто съм в мрежата обаче, постепенно успях да възвърна разума си в ужасяващия и умопомрачителен шум, едновременно реален и метафоричен, което преди това ми се струваше невъзможно. И сега мога да върша неща, които никога преди не съм вършила. Превъзмогнах хаоса и проникнах в съвършено нова сфера на сетивни възприятия, подобно на опръскания от кръвта на дракона Зигфрид.
Чувам падането на листото и растенето на тревата. Мога да помириша трептящата върху листото капка. Усещам сложните и непредвидими обрати на времето и техните проекции. Всичко това е твърде увлекателно — също като кацнал на клона млад орел, който разперва криле срещу вятъра за първи път, и аз имам усещането за безграничността на възможностите си. Ще ми бъде непосилно да се откажа от тях, но се моля да успеем, разбира се, и да доживея, за да го направя. Предполагам, че ако настъпи такъв момент, ще го сторя наистина с радост, но просто не мога да си представя, че е възможно да се случи.
Всъщност е почти невъзможно да си представя, че ще успеем. Вече четирима от нас изчезнаха. Не сме в състояние да научим къде са Рени и !Ксабу, a чувството ми, че са тук, в това особено място, рязко отслабна; Орландо и младият му приятел бяха отвлечени от реката. Поне не се съмнявам, че момчетата са преминали в някоя от безбройните симулации.
Така че останахме петима. Четиримата изчезнали са именно онези, с които бих предпочела да остана заедно — най-вече Рени Сулавейо, която независимо от чепатостта си ми стана почти приятелка и ми липсва много, но ако трябва да бъда честна, това може би е така, защото все още не познавам достатъчно добре останалите. Все пак те са доста странна група, особено в сравнение с откритостта на !Ксабу и Рени, и ми е малко трудно с тях.
Сладкия Уилям е най-странният от всички, но ми се иска да вярвам, че зад мрачната му ирония се крие нещо съвсем банално като добродушие. Когато се върнахме на брега, той бе несъмнено покрусен от изчезването на Орландо и Фредерикс. Но за моите нови и не съвсем понятни за самата мен сетива той е някак си недовършен. На моменти ми се струва двусмислен, въпреки наглото си поведение сякаш се страхува да не бъде разкрит. Питам се какво ли се крие зад нежеланието да разкаже за себе си.
Възрастната Куан Ли като че ли не е толкова сложен характер, но вероятно само й се иска да изглежда такава. Тя е изключително деликатна и спокойна, но направи няколко изненадващо уместни предложения и с положителност вътрешно е по-силна, отколкото би искала да изглежда. На няколко пъти през този следобед, когато дори упоритата Флоримел бе готова да се откаже от търсенето на Рени и !Ксабу, Куан Ли успя да ни накара да продължим и ние я последвахме засрамени. Прекалено много ли се задълбочавам? Не е чудно, че човек с нейната националност и на нейната възраст би изпитвал необходимост да скрие способностите си зад маската на скромността. И все пак… не знам.