Реката на синия огън

Флоримел, която е също така саможива като Уилям, ме тревожи най-много. Външно погледнато тя е самата деловитост, енергичност и сякаш изобщо не я интересуват останалите. Но в други моменти полага огромни усилия, за да не проличи слабостта й, макар може би никой друг освен мен да не го забелязва. В нея се сблъскват толкова противоположни… каква ли е точната дума? Емоции, струва ми се. Подвластна е на толкова чудати, но същевременно неуловими промени на настроението, че на моменти имам чувството, че се състои от няколко души. Но никога не съм чувала една разстроена личност да се стреми да изглежда цялостна. Доколкото ми е известно, при подобни хора всеки отделен аз се опитва да доминира над останалите.

Но тъй като способността ми да проумея всичко, което възприемам, е все още ограничена, може би греша или пък обръщам прекалено голямо внимание на малките странности в поведението й. Тя е силна и смела. Не е направила нищо лошо, а само добрини. Оценката ми би трябвало да се основава единствено на това.

Последният от тази малка група, състояща се навярно от всички оцелели участници в отчаяния опит на Селърс да разреши загадката Адърланд — в края на краищата можем само да се надяваме, че Рени и останалите са се спасили, — е младият мъж, който нарича себе си Т4б. Че той действително е мъж, е също само предположение, разбира се. Но безспорно има моменти, когато неговата енергичност и поведение ми се струват характерни за един мъж — понякога се държи като същински самохвалко, което никак не подхожда на една жена. Същевременно може да бъде и внимателен по един типично женствен начин, поради което допускам, че е по-млад, отколкото се опитва да се представя. Невъзможно е да се определи възрастта му или каквото и да е друго от уличния му жаргон, който се състои от няколко къси думи, изразяващи сума ти значения — нищо чудно да е и на десет или единайсет години, доколкото мога да преценя.