Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
В рамките на часове онова, което започна като претъркулване на няколко разместени камъка по склона, се превърна в лавина. След като се консултира с членовете на кабинета, които й заявиха, че сега ще загуби, тя подаде оставка.
За да парира предизвикалия я член на парламента, за най-високия пост се кандидатира министърът на финансите Джон Мейджър и спечели.
Вестта подейства на войниците в Залива, били те англичани или американци, като физически удар. В Оман американските бойни пилоти, които вече всекидневно се събираха с хората от САС, настанени в една база недалеч от тях, попитаха англичаните какво става и в отговор получиха само безпомощно свиване на рамене.
Разположени по протежение на саудитско-иракската граница, спящи под своите танкове Чалънджър, хората от Седма бронирана бригада, Пустинните плъхове, слушаха транзисторите си и псуваха на висок глас.
Майк Мартин чу вестта от иракския шофьор, който дойде надуто, при него и му я съобщи. Мартин премисли новината, сви рамене и попита:
— Коя е тази?
— Глупак — сряза го шофьорът, — водачката на Бени Наджи. Сега ще победим.
После се върна в колата си и продължи да слуша Радио Багдад. Мигове по-късно първият секретар Куликов излезе бързо от дома си и бе откаран право в посолството.
Същата нощ Майк Мартин изпрати дълго съобщение с последните отговори, получени от Йерихон, към които добави молба за по-нататъшни указания. Клекнал до бараката, готов да отклони всеки нечакан посетител, защото сателитната чиния беше разположена в отвора на вратата, сочейки на юг, той зачака отговор. В един и половина през нощта слаба пулсираща светлина на таблото на радиостанцията му подсказа, че вече го е получил.
Той разглоби чинията, прибра я под пода заедно с батериите и радиостанцията, обработи съобщението и го прослуша.
В него се съдържаше нов списък от въпроси към Йерихон и съгласие с последното искане на агента за пари, които вече бяха преведени в сметката му. За по-малко от месец ренегатът в Революционния команден съвет беше спечелил повече от милион долара.
Към списъка бяха добавени две нови указания за Мартин. Първото, да изпрати на Йерихон съобщение, като се надяваха, че по някакъв начин той ще може да го пробута на ръководителите в Багдад.
Според съобщението вестта от Лондон вероятно означаваше, че ако президентът стои здраво на позициите си, настъплението на коалицията за освобождаването на Кувейт ще бъде отменено.
Едва ли някога ще стане ясно дали тази дезинформация е стигнала до най-висшите кръгове на Багдад, но седмица след това Саддам Хюсейн вече беше заявил, че госпожа Тачър била свалена от власт, защото британският народ бил отвратен от враждебната й позиция към него.
И накрая, искаха от Майк Мартин да попита Йерихон дали някога е чувал за оръжие или оръжейна система, известна като Юмрука на Бога.
Той прекара остатъка от нощта, пишейки въпросите на арабски на два листа тънка хартия за въздушна поща. Двайсет часа по-късно те бяха прибрани на сигурно място зад една разместена тухла в стената близо до светилището на Имам Аладхам в Аадхамия.
Мина седмица, докато получи отговорите. Мартин прочете арабските паячета на Йерихон и ги преведе на английски. От гледна точка на един военен те бяха интересни.
Трите дивизии от Републиканската гвардия, разположени срещу англичаните и американците по границата — Тауакулна и Медина, към които вече се беше присъединила Хамурапи, бяха снабдени с бойни танкове Т-54/55, Т-62 и Т-72, все руско производство.
Но при една неотдавнашна обиколка командващият бронираните войски генерал Абдуллах Кадири установил за свой ужас, че повечето екипажи извадили акумулаторите на танковете и си служели с тях, за да захранват вентилатори, готварски котлони, радиоприемници и касетофони. Сега вече било съмнително дали някоя от машините ще е в състояние да запали двигателите си при бойни условия. Били извършени няколко екзекуции на място, а двама от старшите началници били освободени от длъжностите си и изпратени обратно.
Братът на Саддам Хюсейн Али Хасан Маджид, сега генерален губернатор на Кувейт, докладвал, че окупацията се превръща в някакъв кошмар, защото не били в състояние да сложат край на нападенията срещу иракски военни, а броят на дезертьорите нараствал. Съпротивата не давала признаци, че има намерение да спре да действа, въпреки енергичните разпити и множеството екзекуции, изпълнени по нареждане на полковник Сабауи, и двете лични посещения на неговия шеф от АМАМ Омар Хатиб.
Нещо повече, съпротивата сега използвала придобит по някакъв начин пластичен експлозив, наречен Семтекс-Х, който бил много по-мощен от промишления динамит.