Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно — ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.
И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих със сто филистимски краеобрязъци.
Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа й Фалтия, Лаишев син.
С нея тръгна и мъж й и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна“ (II Царства, гл. 3, ст. 7–16).
Ето по какъв начин Давид си върнал съпругата номер първи, която той, види се, е ценял. Това впрочем не го е накарало да се откаже от другите шест.
Що се отнася до Авенир, неговата измяна към Иевостей не му донесла щастие. Когато се отправил в Хеврон, при сина на Иесей, придружавали го двадесет слуги. Давид устроил угощение в негова чест, сетне се разделил мирно с него и го изпратил да агитира сред евреите, че само той е техен законен цар. Щом научил за това, Иоав повикал бързоходци, които настигнали Авенир по пътя и го докарали в Хеврон под предлог, че Давид имал да му съобщи още нещо. „Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема“ (ст. 27). Кръвта на Асаил била отмъстена.
Като научил за това убийство, Давид заявил, че той няма пръст в него.
— Нека кръвта на Авенир — извикал той — падне върху главата на Иоав.
Той дори уредил разкошно погребение на бившия главнокомандуващ армията на противника му (ст. 20–39).
Положението на Иевостей не било радостно; повечето от привържениците му го напуснали. Двама от военачалниците му — Баана и Рихав, се промъкнали един горещ ден в стаята му, когато той си почивал след обед, и го удушили. Горди с тоя съмнителен подвиг и разчитайки на царска награда, те донесли на Давид Главата на Иевостей. За награда Давид заповядал отначало да им отсекат ръцете и краката, а след това двамата били обесени на една бесилка на брега на Хевронското езеро: А главата на Иевостей погребали в Хеврон, в гробницата на Авенир (гл. 4).
След като царувал седем години и половина в Хеврон, Давид царувал още тридесет и три години в Иерусалим, който принадлежал на иевусеите и който той завладял, когато дванадесет израилски колена се обединили де едно под скиптъра му. Давид живял в крепостта, която нарекъл град Давидов и застроил наоколо и извътре. Хирам, цар тирски, му изпратил дърводелци и каменоделци и „те съградиха на Давида дом“ (гл. 5, ст. 9–11).
Нека отбележим, че тирските летописи не говорят нищо за това пратеничество и никъде не споменават името на Давид. Както и да е било, историята на заседналия еврейски народ почва всъщност с превземането на Иерусалим. Дотогава евреите били скитнически орди. Те живеели с грабежи и странствували от една планина в друга, от пещера в пещера, без да умеят да се устроят човешки и да се укрепят на едно място. Иерусалим бил разположен на пътя на керваните, които водели търговия с финикийците. Местоположението му било много удобно. Наистина, почвата там е камениста и безплодна, затова пък трите хълма, на които Иерусалим е разположен, значително го укрепвали във военно отношение. Види се, Давид не е разполагал с нищо за построяване на по-големи или по-малки сгради, щом тирският цар Хирам му е изпратил и дървен материал, и каменоделци, и дърводелци. Не може да се разбере обаче с какво Давид би могъл да плати на Хирам и изобщо какви взаимоотношения е можело да има между тях.
„Давид е стоял — казва Волтер — начело на един народ, който след дългогодишното робство трябва да е бил много беден. Плячката, която той бил успял да събере през време на набезите си, не е могла особено да го обогати, защото и той самият не споменава нито един богат разграбен от него град. В края на краищата еврейската история не дава никакви подробности относно тогавашното състояние на Иудея и ние съвсем не знаем как се е заел Давид е управлението на страната.“
Щом се видял господар на Иерусалим и околностите му на разстояние двадесет и пет до тридесет километра, той си взел „още наложници и жени от Иерусалим… И родиха се на Давида още синове и дъщери“ (гл. 5, ст. 13–14):
След като свършва личните си работи, Давид почва да мисли за прилична квартира и за бога, по-точно за „ковчега на завета“.
„Давид събра пак всички отбор люде от израиля, трийсет хиляди.
И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин, за да пренесе оттам божия ковчег, над който се призовава името на господа Саваота, който седи на херувими.