Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Или може би това беше дъхът му.
— Много сте добър — промълви тя по някое време.
Той беше прекалено зает, а очите му бяха прекалено ненаситни, че да й отговори, прекалено ангажиран да си представя какво би сторил с нея.
След цяла вечност, продължила само миг, той отстъпи назад и измери творбата си с поглед. Съвършенство. Беше нейният образ, но и нещо повече. Рисунката излъчваше сексапил, който дори тя нямаше как да не забележи. Фюри не искаше да я шокира, но не можеше да промени този аспект от творението си. Той присъстваше във всяка извивка на тялото й, в позата й, в изражението на лицето й. Тя беше сексуалният идеал. Поне за него беше така.
— Готова е — заяви дрезгаво.
— Това… аз ли съм?
— Аз те виждам така.
Последва дълго мълчание. После тя заяви с леко удивление.
— Вие ме смятате за красива.
Той се загледа в линиите на скицата.
— Да. Така е. — Мълчанието им увеличи разстоянието между тях и го накара да се почувства неловко. — Добре, не можем да я оставим така.
— Моля ви! Недейте! — извика тя и протегна ръка. — Оставете ме да я погледам още малко. Моля ви.
Добре. Чудесно. Каквото пожелаеше тя. В този момент можеше да нареди на сърцето му да спре да бие и то с радост би изпълнило командата иМ. Тя се беше превърнала в неговата контролна кула, в господар на тялото му и той би направил всичко, което му кажеше. Без да задава въпроси. Без да го е грижа за смисъла.
Дълбоко в себе си осъзнаваше, че такова е поведението на обвързаните вампири. Жената ги командваше и това беше неоспоримо. Само че той не можеше да се обвърже с нея, нали така?
— Толкова е красива — проговори тя, а зелените й очи бяха приковани в дъската.
Той се обърна към нея.
— Това си ти, Кормия. Ти изглеждаш така.
Очите й заблестяха и после, сякаш почувствала се неудобно, тя плъзна ръка и затвори робата си.
— Моля те, недей — прошепна той, повтаряйки казаното от нея. — Остави ме да погледам още малко.
Между тях лумна напрежение.
— Съжалявам — отсече той, ядосан на себе си. — Не исках да те карам да се чувстваш…
Ръцете иМ се отдръпнаха и пищната бяла тъкан отново се разтвори с такова покорство, че ако беше куче, той щеше да го потупа по главата и да му даде кокал.
— Ароматът ви е така наситен — изрече тя с дрезгав глас.
— Да. — Той остави тебешира на мястото му и вдъхна уханието на жасмин. — Също и твоят.
— Искате да ме целунете, нали?
Той кимна.
— Да, искам.
— Измъкнахте ризата от панталона си. Защо?
— Възбуден съм. Още откакто влезе в офиса.
Тя изпусна шумно дъха си, очите й се спуснаха надолу по гърдите и таза му. Устнитей се отвориха леко и той знаеше точно за какво мисли тя — как свърши в ръката й.
— Невероятно е — промълви Кормия. — Когато съм около вас, нищо друго няма значение. Нищо освен…
Той се доближи до нея.
— Знам.
Спря, а тя го погледна.
— Ще ме целунете ли?
— Ако ми позволиш.
— Не е редно — отговори тя и вдигна ръце към гърдите му, но не го отблъсна. Вкопчи се в ризата му. — Не е редно да го правим.
— Така е. — Той прибра един кичур от косата й зад ухото.
Отчаяното му желание да проникне в нея по някакъв начин, какъвто и да е той, запълваше съзнанието му. Всичко, което чувстваше, докато стоеше пред нея, беше първичната потребност на мъжа от неговата раса.
— Това може да е нещо лично, Кормия. Само между мен и теб.
— Лично… Това ми харесва. — Тя вдигна брадичка нагоре, предлагайки му онова, което той желаеше.
— И на мен. — Той изръмжа и падна на колене.
Кормия изглеждаше объркана.
— Мислех, че искате да ме целунете…
— Искам. — Той хвана глезените й с ръце и после ги плъзна нагоре по прасците й. — Умирам да го направя.
— Но тогава защо…
Той нежно отдели кръстосаните й крака един от друг и платът на робата се разстла от двете й страни, излагайки на показ всичко.
Ханша й, бедрата й и тази малка цепнатина, от която той така силно се нуждаеше.
Фюри облиза устните си и плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й, раздалечавайки ги плавно, неумолимо. С еротична въздишка тя се отпусна назад, за да му осигури пространство, с което му даде да разбере, че е на неговата вълна, готова за това точно колкото него.
— Легни назад — нареди й той. — Легни назад и се изпъни.
По дяволите… Струваше му се гладка като сметана, докато се отпускаше леко назад, за да се озове легнала на масата.