Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Типът личност е съвсем друг. Хакерът живее с компютъра, за него най-интересното в живота е да разбие чужда програма, да се убеди, че е по-умен от другите. Разбира се, има и користни хакери, те въртят какви ли не далавери по този начин, но убиецът и далавераджията не се побират у един човек. Така че можем веднага да отхвърлим типа користен хакер.
— Ами некористният?
Това момче й харесваше. То се оказа не само старателно, но и способно да мисли. А най-важното — беше от друго поколение, от поколението на Фена, Женя Рубцова и групата „Би Би Си“, и можеше да долавя тънкости, които вече не усещаше почти четирийсетгодишната Настя Каменская.
— За некористния хакер са важни не парите, а интелектуалният резултат. Не мога да си представя човек, целият спектър на чиито интереси да е съсредоточен около компютъра, да обръща внимание на нечии приказки за някаква певица. Едното не се връзва с другото, разбираш ли? Не може на един истински хакер до такава степен да бъде интересна певица, дори и най-талантливата, че той да отиде и да убие човек, който е казал лоша дума за нея. И после, хакерът не би писал писма. За него листът и пликът са отдавна отживели времето си атавизми. Той щеше да остави съобщения за Медведева на сайта.
— Не съм съгласна — възрази Настя. — Ако не е глупак, той сигурно разбира, че всички ще прочетат съобщението, оставено във форума, и някой може да се сети за какво става дума. А Медведева няма електронен адрес, проверих. Но за някои неща си прав, Андрюша. Ако това е истински любител на работата на компютър, ако всички негови интереси наистина са съсредоточени само там, той не би си губил времето да проследява хората, обидили Медведева. Още повече че нощно време използването на интернет е значително по-евтино. Докато проучвах дискусията, обърнах внимание, че около седемдесет и пет-осемдесет процента от всички съобщения са изпратени през нощта. Така че ние с теб имаме всички основания да се надяваме, че нашият Фен използва компютъра като чист потребител. И не умее да разбива програми. Значи целта ни ще бъде отначало той да се прояви, а после да даде истинския си адрес.
Настя погледна листа, който й даде Чеботаев.
„Изобщо не разбирам как такава дебелогъза тъпачка като Светка може да привлича публика“.
„Смятам, че на човек с нормален интелект тази група не може да харесва. За солистката пък да не говорим“.
„Групата си я бива, само дето Светлана разваля всичко. Само се кълчи и гърчи, а глас — никакъв. Кой е «за» групата «Би Би Си» да си смени солистката? Гласувайте, моля“.
„Групата е мръснишка, песните им са мръснишки и изпълненията им са мръснишки. А най-мръснишки се държи Медведева. В живота със сигурност е проститутка и на сцената показва същото“.
— Страхотно! — възхити се тя. — Широк спектър от начини да изразиш мнение. Сам ли ги измисли?
Андрей размаха мигли и хитро се усмихна.
— Не, мама ми подсказа. Нали съм мамино синче, още ли не си разбрала?
— Я стига — разсмя се Настя, — не се обиждай от приказките на Зарубин. Просто той ти завижда за ръста и за миглите. За миглите дори аз ти завиждам. Между другото, исках да те попитам — откъде у теб този правилен говор?
— Защо пък правилен? Най-обикновен е.
— За мен е обикновен, дори за Доценко и Зарубин е обикновен, но ти си значително по-млад, ти си вече от поколението, което на всяка втора дума добавя „един вид“, „нали така“, „просто“. Освен това те имат прекрасния навик на място и не на място да питат „а?“, при това понякога не в края на фразата, а по средата, и на всичко отгоре следва „нали така“… Когато чуя по телевизията този словесен комплект, веднага ми се иска да отговоря „не е така“. Дори някои известни политици и телевизионни водещи говорят по този начин. А ти — не. Защо?
— Пак мама настояваше. Защото аз говорех точно както ти го описа, а това вбесяваше мама. Нали разбираш, журналистка, старата школа, класически руски език и така нататък. Татко също наливаше масло в огъня, той е телевизионен журналист.
— Чакай, значи баща ти е Леонид Чеботаев, така ли? — изненада се Настя. — Същият онзи Чеботаев?
Андрей отново размаха мигли и леко се изчерви.
— Ами нещо такова. С една дума, захванаха се с мен, разработиха цяла система от глоби за всяка излишна дума, включиха в тази работа и гаджето ми — и тя да следи как говоря. И ето го резултата.