Когато боговете се смеят

Настя спря пред входа за метрото, огледа безбройните и най-разнообразни цветя и малко се обърка. Тя добре си спомняше времената, когато да купиш цветя, беше цял проблем. В навечерието на Осми март в цветарските магазини докарваха що-годе прилични карамфили, за които се нареждаха километрични опашки, а през всички останали дни на годината хората трябваше да се задоволяват с някакви вяли нарциси, жалки лалета, прихванати с тънко ластиче, та да не личи, че половината им листенца отдавна се канят да окапят, или пак карамфили, но доста ошмулени. Тогава не съществуваше проблемът с избирането, купуваше се каквото има, а днес трябваше всеки ден да избираш, мъчително да преценяваш какъв вид и размер букет ще е подходящ за съответния случай. А букети имаше за всички вкусове.

В края на краищата Настя се спря на розите. Макар и само три (за повече нямаше пари), но пък изумително пурпурни и с дълги дебели стебла. Плати, притисна до гърдите си избраните с толкова усилия цветя и слезе в метрото, радостно предвкусвайки една приятно прекарана вечер сред любимите си хора. Преди един час й беше звъннал Чистяков и й беше съобщил, че брат й Александър и неговата прелестна съпруга Дашенка ги чакат на гости, просто така, без никакъв повод. И най-привлекателното в тази покана беше, че у тях още не била спряна топлата вода, така че Настя щеше с удоволствие и без мръзнене да се изкъпе.

— Ами учениците ти? — с недоумение попита Настя. — Всички часове ли си отменил?

— Събудете се, девойко, днес е събота. Само в делнични дни имам часове до късна вечер, а днес последният ми ученик ще дойде в пет, така че в седем часа вече ще бъда свободен и напълно готов за водни процедури, — весело отговори Алексей.

— Обещах на Саша, че ще ти съобщя и после ще му се обадя. Какво да му кажа?

— Кажи му да приготви хавлиите. И повечко шампоан.

В събота следобед, и то през юни, в метрото нямаше много народ, затова Настя успя да пренесе скъпоценния букет без проблеми. Вече в асансьора, тя изведнъж си помисли, че по-рано и през ум не би й минало да купува на Даша цветя, ако не ставаше дума за рожден ден. На всяко ходене на гости тя гледаше като на тежко бреме и никога не превръщаше това мероприятие в празник поне за себе си. Едва през последната година всичко се промени — Настя престана да намира поводи за отклоняване на поканите и всеки път с огромно старание избираше подарък или цветя. Внезапно тя откри за себе си простата истина, че да избираш и поднасяш подаръци, е огромно, с нищо несравнимо удоволствие, и често си мислеше: „Та аз можех да умра, без да науча колко е прекрасно това — да избереш цветя, да отидеш на гости и да ги поднесеш на домакинята. Добре, че го осъзнах навреме“.

Даша, както обикновено, се хвърли на врата на Настя и едва не прекърши розите.