Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
„Възхищавам ви се! Обожавам ви! Излизайте на сцена, колкото може по-често!!!“ (Този явно беше „почитател“.)
„Няма нужда да е толкова често, оставете и други да излизат на сцената“. (Този явно беше „отговарящ“, но може би и „критик“.)
„Абе, какво разбираш ти, бе? Като не ти харесва, не идвай“. (Отново „почитател“.)
„Всички си гледайте работата, не ща да ви чета!“ (А това беше типичен „хулиган“.)
„Бек, любими! Сънувам те всяка нощ. Обичам те до гроб“. (Отново „почитател“, най-вероятно от женски пол, впрочем знае ли човек…)
„Някой да знае кога отново ще излязат на сцена? Отговаряйте!!!“ (Отново „почитател“.)
„Погледни сайта «Афиш» — там има всичко. Хората дават информация специално за вас, глупаци, ама вие не — все питате“. (Този може да е всякакъв.)
„Охо, вече заваляха обиди. Напред, момчета, само така, инак ти доскучава да четеш — само любовни признания“. (Вероятно „хулиган“, макар че може да е и „отговарящ“.)
„Браво!!! Ура!!! Привет на всички!!!“ (Още един „хулиган“.)
И така на всичките три страници. Настя четеше репликите, като отбелязваше с молив онези, които изглеждаха оскърбителни, и подчертаваше с дебела линия подписите под отговорите им. За две седмици явно оскърбителните изказвания бяха само две, едното — че групата била лайна за тийнейджъри, другото — по адрес на Борис Худяков, който според дискутиращия бил абсолютно бездарен като автор на песните и още по-бездарен като изпълнител. В защита на Худяков и на групата като цяло се бяха втурнали не твърде много хора, само трима: някои си „Ник от Тамбов“, „Мая“ и „Шурик“. Настя помисли малко и разпечата дискусията за още няколко седмици. Не намери никакви критични нападки по адрес на Светлана Медведева, но пък състави списък на постоянните посетители на форума. Интересно, дали в тази дискусия участва и Фена, или не? Може би участва, а може би само чете чуждите съобщения. А може и изобщо да не влиза на този сайт, а да посещава само „Афиш“.
Следобед дойде Андрей Чеботаев.
— Е, какво, Андрюша, ще започваме ли с божията помощ? Измисли ли текст?
— Ето — подаде той на Настя лист хартия, — няколко варианта. В зависимост от пола, възрастта и интелекта. Виж какво си помислих. Когато човек участва в дискусия, след текста на съобщението сайтът му предлага да си каже името и електронния адрес. Той може да напише всякакво име, просто да си го измисли, същото се отнася и за адреса, може дори да не посочва адрес. Ако искаме да хванем Фена, трябва непременно да го накараме да си даде верния адрес.
Настя не беше помислила за това. Тя използваше интернет само за получаване на информация, нямаше пощенска кутия, не получаваше и не пишеше писма, така че имаше твърде смътна представа за електронните адреси.
— А как ще направим това? — попита тя.
— Трябва да го въвлечем в обсъждане, а после да му обещаем да му пратим по електронната поща някаква статия или снимка. Тогава той ще си даде адреса. Може би не своя, но това ще бъде адрес на човек, на чийто компютър Фена ще чете посланието. На някой приятел, роднина или колега. Като имаме адреса, ще намерим този човек чрез интернет доставчика. Разбира се, идеалният случай ще бъде това да е адресът на самия Фен. Стига само да не е хакер.
— Ами ако е хакер — тогава какво?
— Тогава ще е цяло мъчение да го търсим. Ще ни даде някой адрес, но дори няма да се доближи до собственика на компютъра. Хакерът просто разбива програми и влиза във всякакви компютри, включени в интернет. Човекът работи, търси информация например, а през това време хакерът влиза в компютъра му и спокойно си чете неговата поща.
— Добре, ами човекът, който ще получи това послание? Нали той веднага ще разбере, че то не е адресирано до него. Какво ще направи той?
— Е, определено няма да се затича в милицията — засмя се Андрей. — Ще прочете писмото, две минути ще се почуди и ще помисли, че някой му го е пратил по погрешка. Знаеш ли колко идиотски съобщения получават притежателите на пощенски кутии? Вчера специално разпитах мама — тя има широка кореспонденция. Е, на всеки четири-пет писма, които имали отношение към нея, се падало едно или с реклама, или изпратено по погрешка. Тя дори не им обръщала внимание. Но аз го казвам така, като презастраховка. Не ми се вярва Фена да се окаже хакер.