Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Шепота отиде при тях за малко и се върна с папка, пристигнала преди минути от Държавния департамент. Съдържаше описание от десет абзаца - кратко, схематично, будещо тревога - за смъртта на американски гражданин в Бодрум преди няколко дни.
Беше умрял млад човек, но трябва да призная, за нас новината беше добре дошла - подобна смърт легитимираше интереса на ФБР.
Шепота ми подаде папката и макар че името на жертвата беше най-отгоре, не го погледнах. Вниманието ми привлече последният абзац - пишеше, че приятелите и познатите му го наричали Додж.
- Додж? Защо Додж? - попитах.
- Като колата - отговори Шепота. - Бил е на двайсет и осем години и е наследил автомобилната империя. Бил е милиардер. Мисля, че приятелите му биха могли с основание да го наричат и Щастливеца.
- Не е чак такъв щастливец - отбелязах и продължих да чета. Според доклада той и жена му били отседнали в една от къщите на скалистия бряг, известна като Френската къща, и той или се подхлъзнал, или скочил, или бил блъснат от брега на скалите, на около четирийсет метра по-долу. Лодки и водолази вадили тялото от бушуващото море цели два часа.
- Не мисля, че ще е погребение с отворен ковчег - подхвърли Шепота, когато разгледах приложените снимки и оставих папката.
Нямаше доказателства и може би бях склонен да търся връзки там, където такива няма - признавам, че си падам по конспиративните теории, — но нямаше как да не се зачудя дали няма връзка между парченцето хартия, открито в канала на „Истсайд Ин“, и обезобразеното тяло на един милиардер.
- Ще заложиш ли? - попитах и се обърнах. - Има ли шанс Додж и жената от Манхатън да са свързани?
Шепота беше прочел материалите по случая с жената, когато обмисляхме легендата ми, и би могъл да прецени колкото и всеки друг.
- Почти сигурно - отговори, - но не ме интересува. В момента ме интересува единствено легендата ти. Преди половин час лъскахме парче месинг и казвахме, че е злато, а сега имаме милиардер американец, загинал при съмнителни обстоятелства. Американец с добри контакти...
- Откъде знаеш, че е с добри контакти?
- Покажи ми едно семейство с толкова пари, което няма добри контакти.
- Няма семейство. Има само жена, така пише в доклада - възразих, като същински адвокат на дявола.
- Е, и? Не може да няма лели, кръстници, адвокати, попечител. Ще накарам да проверят, но при милиард долара не може да няма никого.
Беше прав, разбира се - знаех го, защото бях израснал при Бил и Грейс.
- Добре. Значи попечител или адвокат научава, че Додж е покойник. Какво следва?
- Ще поискам да му се обадят от Държавния департамент. Ще кажат, че имат притеснения около смъртта и искат някой заинтересован да поиска помощ от правителството. Адвокатът или попечителят се съгласяват...
- Да, би се получило - добавих. - Техен дълг е.
- Държавният департамент предлага да се обадим в Белия дом и да подадем формално искане - продължи Шепота. - Обажда се шефът на кабинета. Казва, че разбира - попечителят държи да се проведе качествено разследване. Това е чужда страна, може да се е случило всичко. Какво ще направи тогава Белият дом?
- Ще позвънят на ФБР да изпрати специален агент, който да присъства на разследването.
- Точно така - потвърди Шепота. - И ето го най-хубавото... Гроувнър може да се обади на турския президент лично, за да се уредят нещата. Милиард долара и името на голяма автомобилна компания - правдоподобно е да го направи.
И двамата знаехме - в този момент окончателно станах специален агент на ФБР.
- Какво име искаш? — попита Шепот.
- Броуди Уилсън - отговорих.
- Кой е той? - попита Шепота. Знаеше за какво става дума и искаше да е сигурен, че в случай на тежък разпит няма да се объркам с името.
- Покойник. Беше партньор по яхта на пастрока ми. Бил казваше, че нямало по-добър от него с платната. - Изведнъж, не можех да кажа защо, ме заля огромна тъга.
Шепота не забеляза - беше твърде зает с ролята на водещ офицер.
- Добре. Роден си на Лонг Айланд, плавал си с яхти всяка седмица, рождената дата е като твоята, най-близък родственик - овдовялата ти майка... Какво ще кажеш?
Кимнах и се напрегнах, за да запомня. Информацията беше за паспорта ми - овехтял вариант с множество печати трябваше да бъде изготвен от ЦРУ до няколко часа. Шепота вече бе вдигнал телефона - конферентен разговор с дневната, кухнята и трапезарията, - за да започне организирането и уреждането на безброй други подробности, които превръщат едно фалшиво име в реален човек.