Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Внимавай! — кресна някой зад него.

Джек отскочи слепешката. Фрици сграбчи празния въздух на мястото, където бе стоял допреди миг, но се препъна, изгуби равновесие и се пльосна по корем.

Това бе едничката възможност, на която Джек можеше да разчита. Пристъпи напред, наведе се към изправящия се мъж и замахна.

Остра болка раздра ръката му. Белегът от отрязаното кутре придоби тъмновиолетов цвят. Главата на Фрици отхвръкна назад и очите му станаха стъклени. Онези, които стояха зад него, успяха да го уловят, преди да е паднал отново, и го задържаха на огъващи се крака.

Преди едрият мъж да успее да реагира, Богс се втурна между двамата.

— Готово! Честта на засегнатия е удовлетворена! Джек е победител.

— Съгласен. Той е по-добрият от двама ни! — присъедини се към него Фрици. Скочи към Джек и го стисна в обятията си. Сетне го вдигна.

Светът се наклони на една страна, докато Джек се озърташе над раменете на Фрици. Присъстващите го аплодираха шумно, скупчени плътно около него.

— Пусни ме де — извика Джек. Без предупреждение едрият мъж разтвори ръце и Джек изчезна в морето от хора.

— Мъртъв си, човече — прошепна някой в ухото му. Джак се извърна, но видя само захилени лица.

Нямаше никакъв начин да разбере кой го бе заговорил, Сташ се приближи към него и го прегърна.

— Направихме щури пари, друже! — надвика той шумотевицата.

— Как ти е ръката? — попита го Джек.

— Ръката ми ли? О, нищо й няма. Малко пластотъкан и ще е като нова.

— Сигурен ли си?

Шумът постепенно утихваше. Почувствала нещо, тълпата се отдръпна. Джек протегна ръка и стисна за рамото събеседника си.

— Виждам, че само юмрукът ти е ожулен. А одеве си помислих, че ще трябва да я гипсират.

Сташ сви рамене.

— Просто оздравявам бързо бе, човек.

— Не ми излизай с тия номера. Опитваше се да ни насъскаш да се бием още от деня, когато слязохме от кораба. Ти си лешояд, Сташ. Махни се от очите ми и не ми се мяркай повече. — Джек си пое дъх. — Голяма напаст си, запомни го от мен.

Лицето на Сташ пламна. Той се почеса объркано по челото.

— Добре, Джек, момчето ми, но да знаеш, че пак ще ме потърсиш. Имаш се за много благороден, а такива като теб не обичат да вършат мръсната работа. Стане ли напечено, търсят някой като мен да им я свърши. — Той си проправи път през тълпата и излезе навън.

Джек застина. Изведнъж се сети откъде познава Сташ. Беше един от рано отпадналите кандидати за имперската гвардия. Без никакво съмнение Сташ също го помнеше. Въпросът сега бе какво смята да прави Сташ с тази информация.

— Наближава полицейския час, татенце — рече един от присъстващите на Богс и кимна след Сташ.