Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Прекосиха зоната на тамплиерите и се оказаха пред гледката на Божия храм, чийто златен купол беше зашеметяващ. Арн им каза, че може да го посетят, защото днес е ден за чистене и нито един поклонник няма да бъде допуснат вътре.
После излязоха през златната врата и се изкачиха към Голгота, по която още не бяха нахлули поклонници и търговци. По пътя, по който Иисус беше страдал, за да умре накрая на кръста, изкупвайки греховете на хората, тримата се молиха дълго и пламенно. Вървяха по Виа Долороса (Пътя на плача) през пробуждащия се град, следвайки последните стъпки на Божия син по време на неговите последни мъчения, за да стигнат накрая до църквата на Божи гроб. Тя още беше затворена и отвън я пазеха четирима сержанти, които веднага отвориха вратата и пуснаха командора на Йерусалим и неговите посетители.
Външната част на църквата беше прекрасна със своите изчистени аркади, чийто стил бе познат на абат Луи, Арн и брат Пиетро. Точно обратното, вътрешността на сградата създаваше едно усещане за смут, което се дължеше на следите, които бяха оставили многобройните вероизповедания.
Една от нейните части изобилстваше в позлата и образи с много ярки крещящи цветове, в които абат Луи веднага разпозна еретичния стил на византийците. Останалите части пък заимстваха от други стилове, които не му бяха познати. Арн обясни, че едно такова разпределение в църквата предвиждаше свободен достъп на всички християни до Божи гроб. За него там нямаше нищо странно.
Като слизаха по каменните стълби, отвеждащи ги до криптата "Света Елена", цистерцианските свещеници останаха смаяни от пищността на мястото, от което ги побиха и тръпки. Арн също, изглежда, се вълнуваше като своите гости. Те стояха коленичили в продължение на няколко минути пред надгробната плоча. Намираха се в сърцето на християнството, на мястото, където не можеше да не изпиташ страхопочитание.
Абат Луи бе толкова развълнуван от това посещение, че не знаеше дори колко време бе останал да се моли на Божи гроб, какво бе изпитал, какви видения бе имал там. Трябва да беше минало много време, защото когато излязоха на дневна светлина през главния вход на църквата, бяха посрещнати с ругатни от разгневената тълпа, чието влизане в Божия храм бе спряно от четирима сержанти. Шумът утихна, когато хората разбраха, че това бяха самият магистър на Йерусалим с духовници, негови гости, които излизаха от криптата.
На връщане Арн предпочете друг, по-светски маршрут, който през пазара ги отведе до вратата на Яфа в зоната на рицарите тамплиери. Миризмата на подправки, на прясно месо, на птици, на кожа, платове и метал дразнеше обонянието на чужденците. Абат Луи мислеше, че всички тези хора, говорещи неразбираеми езици, бяха неверници, но Арн му обясни, че почти всички са християни, живеещи из франкските колонии много преди пристигането на кръстоносците: сирийци, копти, арменци, маронити и много други общности, за които абат Луи още не бе чувал.
Арн му разказа, че съдбата на тези християни беше доста жестока, защото когато кръстоносците дошли тук, не знаели, че тези хора са християни. Видът им не ги правеше много по-различни от турците и сарацините. В началото те били избивани почти толкова от неверниците, колкото и от тези, които изповядваха тяхната вяра. За щастие това варварско време бе отдавна приключило.
Когато най-сетне посетиха Божия храм на площада, те се помолиха близо до жертвената скала на Исаак, където Иисус бе предаден в ръцете на Господ.
Абат Луи оцени красотата на църквата, макар че и тя му бе малко чужда. Арн разчете без проблем написаното от неверниците, гравирано със златни и сребърни букви по камъка на стените. Абат Луи се учуди, че тези нерелигиозни текстове още не бяха заличени, обаче Арн му обясни спокойно, че никой не намира в тях ерес. По-голямата част от християните не можеха да четат езика на Корана и смятаха, че тези писания носят само религиозно значение. А за този, който беше способен да ги разгадае, съдържанието на текстовете съответстваше изцяло на праведната вяра. Все пак трябваше да се допусне, че неверниците почитат Господ по същия начин както и християните.
Отначало абат Луи се възмути, след като чу Арн да чете тази ерес с лекота, ала запази тези мисли за себе си. Все пак имаше същите предубеждения като на всички, които се намираха в Светите земи за първи път.
Бе дошъл часът, в който се пееше триодът (молитвата от три богослужебни песни), и те забързаха, за да не закъснеят с пристигането си в храма на Соломон. После се качиха до помещенията, предназначени за великия магистър, където вече чакаше разнородна тълпа — от рицарите на Светите земи до занаятчии и мюсюлмански търговци.