Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Разбира се – отвърна Аманвах. – Майка ти трябва да преговаря за зестрата ти и да поиска благословията на патриарха в рода ви.
Това накара Роджър да се поотпусне и Кендал като че ли също се поуспокои.
– Нямам патриарх – рече тя. – Ядроните отнесоха всички, освен мама.
– Сега, когато си обещана, тя също ще има мъж, който да се грижи за нея – обеща Аманвах. – Към новата къща на съпруга ни ще бъдат добавени стаи и за вас двете.
– Ей, чакайте – рече Роджър. – Аз нямам ли думата тук? Изведнъж се оказвам обещан и трябва да живея с новата ми тъща?
– Че какво ѝ е на мама? – сопна му се Кендал.
– Нищо – отвърна Роджър.
– Ядронски си прав – рече тя.
– Възрастна жена от рода ще помогне много, когато започнат да идват децата, съпруже – каза Аманвах.
– А какво става с моята свобода? – попита Роджър.
Думите прозвучаха като цвъртене на мишка и всички жени, дори Кендал, се засмяха.
– Мога ли да направя едно признание, сестро? – попита Сиквах.
– Разбира се – рече Кендал.
Престорено скромната усмивка на Сиквах леко се накъдри.
– Аз си легнах със съпруга ми в банята още преди да се оженим.
Роджър очакваше Кендал да се възмути, но вместо това тя също се усмихна смутено и се обърна към него, срещайки погледа му.
– Така ли? Честна дума?
Лийша погледна към водния часовник и с изненада установи, че е почти привечер. Беше работила от часове, но сякаш бяха минали секунди, откакто бе слязла в лабораторията си. Работата с магията на хора имаше същия ефект като онова, което се случваше с воините, биещи се срещу ядроните със защитени оръжия. Тя се чувстваше изпълнена с енергия и силна, въпреки дългото време, което бе прекарала наведена над работната си маса.
През последната година беше използвала избата единствено за правенето на течен демоноогън и разрязването на демони, но след връщането ѝ от Дара на Еверам тя се беше превърнала в защитена камера. Лийша беше научила много неща по време на пътуванията си, но нищо не можеше да се сравни с тайните на магията на хора. Преди можеше да рисува защитите си на слънчева светлина и се нуждаеше от тъмнина и демони само за да ги захранва. Сега, благодарение на Арлен и Иневера, тя разбираше много повече.
На нейна земя, недалеч от къщата ѝ, за да не стига вонята до нея, беше построено тъмно, проветриво помещение, където бавно съхнеха труповете на посечените демони, наситени с магия. Сукървицата се събираше в специални тъмни шишета, за да се използва за могъщи заклинания, а полираните кости и мумифицираните останки бяха защитавани и покривани със злато или сребро, за да осигуряват постоянна енергия за зареждане на оръжията и другите предмети. Някои от тях работеха дори на дневна светлина.
Това беше изумителен напредък, който можеше да промени хода на войната с демоните. Сега Лийша можеше да изцелява рани, които някога се бяха считали за смъртоносни, и да взривява ядрони от разстояние, без да се налага да рискува живота си. Престилката ѝ вече се нуждаеше от нови джобове, в които да прибира нарастващия асортимент от защити. Някои от хралупарите я наричаха чародейка, макар да не се осмеляваха да ѝ го казват в очите.
Но въпреки всички открития, защити и хора магия, работата беше твърде много, за да се справи сама. Имаше нужда от помощници. Още чародейки, които да помагат при подготовката и да се погрижат тези сили повече да не бъдат изгубени.
Тя се изкачи по стълбите, като първо дръпна плътната завеса, преди да вдигне подвижната стълба и да се прибере в къщата. През прозорците все още навлизаше дневна светлина, но Уонда вече беше запалила лампите.
Времето ѝ стигна точно за да се измие и да си облече нови дрехи, преди да започнат да пристигат жените за Събора. През тези няколко минути жилите ѝ се усукваха като турникет. Имаше чувството, че ще изригне срещу първата карета, която се зададе по защитения път.
Но тогава Уонда отвори вратичката ѝ и Лийша видя господарката Джизел, едра жена около петдесетте, с прошарени кичури в косата и дълбоки бръчки от смях по лицето.
– Джизел! – извика Лийша. – Когато не отговори на писмото ми, предположих...
– Че съм се уплашила да прекарам няколко нощи на пътя с демоните, когато семейството ме зове? – попита Джизел. Тя сграбчи Лийша в мечешката си прегръдка, караща я да се чувства защитена и в безопасност. – Обичам те като собствена дъщеря, Лийша Пейпър. Знам, че няма да поискаш да дойдем, освен ако наистина нямаш нужда от нас.
Лийша кимна, но не отслаби веднага прегръдката си, а притисна глава към успокояващата гръд на Джизел. Тя потрепери и изведнъж от очите ѝ потекоха сълзи.