Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Лийша се завъртя на място, опитвайки се да улови дори само за миг погледите на всички, които седяха в амфитеатъра. Почти двеста жени се наведоха напред, в очакване чародейката да заговори.
Броят им далеч не бе достатъчен. Според последното преброяване провинция Хралупата и околностите ѝ имаха почти петдесет хиляди жители. Билкарките бяха малко още преди да дойдат тези размирни времена, а мнозина от тях бяха заловени или убити по пътя, докато бягаха от красиянското нашествие, или бяха станали жертва на унищожителната атака при Новолуние.
По-малко от половината присъстващи бяха истински билкарки. Лийша познаваше мнозина от размяната на писма или разговорите си с тях, когато за пръв път бяха дошли в Хралупата. Някои имаха истински умения и познания по добрите стари техники, но други бяха просто прехвалени акушерки, баби, които можеха да извадят бебето от майка му и да сварят няколко прости отвари. Малцина можеха да четат и почти никоя от тях, дори Джизел, не можеше да рисува защити.
Останалите бяха ученички. Някои по-млади, други по-възрастни, жените се стичаха в лазаретите, за да помагат, когато ранените ставаха много, като едва ли умееха да правят нещо повече от това, да подваряват вода и да носят чисти превръзки.
„Сега всички вие сте билкарки“, помисли си Лийша.
– Благодаря на всички, че дойдохте – извика тя със силен и ясен глас. – Много от вас са изминали дълги разстояния и ви приветствам с добре дошли. Подобен Събор не е бил провеждан в Хралупата още откакто моята учителка, господарката Бруна, е била млада.
Много от жените закимаха. Всички бяха чували за Бруна, легендарната билкарка, която доживяла до сто и двайсет години, преди да я отнесе заразата.
– Някога Съборът се е провеждал често – каза Лийша. – След Завръщането той е бил единственият начин да съхраним тайните на стария свят и да се опитаме да си върнем нещо от онова, което сме изгубили, когато демоните изгорили големите библиотеки.
– И отново трябва да стане така. Твърде малко сме, а има толкова много неща да споделим, ако искаме да оцелеем при следващите луни. Трябва да набираме много доброволци, както правят дърварите, и да се обучаваме заедно, както правят те. Моите ученички копират книгите ми с химикали и лечение – всяка една от вас ще се прибере у дома със свое копие, което да изучава. И от днес нататък тук ще се провеждат редовни уроци, в които ще се изучава всичко, от лечение и рисуване на защити до демонска анатомия. Дори някои от тайните на огъня. На някои учител ще бъда аз. При други – тя погледна назад към Джизел и Аманвах – ще бъда ученичка.
– Ей, не можеш да очакваш от нас да се учим от някаква си красиянска вещица! – намери кураж да извика някаква възрастна жена.
Много я подкрепиха с одобрителни викове. Твърде много.
Лийша погледна отново към Аманвах, но въпреки гордостта си, младата принцеса запази спокойствие. Билкарката плесна с ръце и ученичките ѝ внесоха един ранен дървар на носилка. Бяха му дали отвара за сън и момичетата вдигнаха с пъшкане напълно отпуснатия едър мъж върху операционната маса.
– Това е Мейкън Орчард, от баронството Нов Райзън – каза Лийша, смъквайки белия плат, който го покриваше от кръста надолу. Показаха се синьо-черни отоци покрай тънката линия шевове, минаваща през корема му. – Бил е ранен преди три нощи, докато разчиствал земята за новата голяма защита. Осем часа го рязах и кърпих. Някой иска ли да бъде свидетел?
Шест билкарки и няколко ученички вдигнаха ръце. И въпреки това Лийша посочи възрастната жена, която се беше обадила.
– Билкарка Алса, нали така?
– Да – отвърна жената с недоверчив поглед.
Тя беше от бегълките билкарки, които бяха напуснали селцата след красиянското нашествие. Много от бежанците бяха станали разбойници, но за отчаянието им си имаше причина.
– Искате ли да дойдете да погледнете раната, моля? – попита Лийша.
Билкарката изсумтя, тропна с бастуна си по земята и се изправи. Рони отиде да ѝ помогне, но Алса я избута встрани и момичето благоразумно изостана, докато възрастната жена се затътри надолу към сцената на операционната.
Въпреки грубия си вид, билкарката Алса като че ли си разбираше от работата и опипа раната на Мейкън с твърда, но нежна ръка. После потърка палеца и показалеца си под носа, душейки замислено.
– Добра работа си свършила, момиче – каза най-после тя. – Момчето е извадило късмет и ще оживее. Но не виждам какво общо има това със споделянето на тайните ни с пустинните плъхове.